А сега накъде?

Голата истина за качеството на българския футбол най-после лъсна с пълната си сила. Макар и малко позабавена, истината се стовари върху българските клубове по един от най-жестоките начини. А именно отпадане и на четиримата ни участници още през месец юли, изиграли само по два мача. Лудогорец загуби злощастно, но заслужено от иначе слабия Динамо Загреб, ЦСКА и Левски се сгромолясаха тотално срещу съответно Мура и Сараево, а силите на Локо Пловдив не стигнаха срещу Витес. Всички вече знаят истината, много се изговори последните дни за причините, защо се стигна до тук, как се стигна.

Чуждестранната инвазия

Трансферният пазар е в разгара си, отборите купуват и продават футболисти, по цял свят правят трансфери, всеки тим се стреми да подсили състава си. Не по-различно е и у нас - дни преди първите мачове на български отбори в европейските първенства, българските тимове купуват, продават, пробват различни футболисти. Някои отбори закупиха колкото успяха (един-двама) други по цял един отбор (11-12 нови), а при трети изобщо не се знае ще има ли отбор или не. Все пак като пренебрегнем финансовите и техническите проблеми нещата горе-долу са като в Европа. Но от няколко години се забялазва една изключително лоша тенденция, към която се приспособяват дори и малките отбори - взимането на знайни и незнайни чужденци.