А сега накъде?

Голата истина за качеството на българския футбол най-после лъсна с пълната си сила. Макар и малко позабавена, истината се стовари върху българските клубове по един от най-жестоките начини. А именно отпадане и на четиримата ни участници още през месец юли, изиграли само по два мача. Лудогорец загуби злощастно, но заслужено от иначе слабия Динамо Загреб, ЦСКА и Левски се сгромолясаха тотално срещу съответно Мура и Сараево, а силите на Локо Пловдив не стигнаха срещу Витес. Всички вече знаят истината, много се изговори последните дни за причините, защо се стигна до тук, как се стигна.

На всички им стана ясно, че в клубовете не се работи правилно, управляват се от некадърни собственици, няма качествени треньори, а оттам и играчи, липсва какъвто и да е план за развитие на тези клубове. Заплашителни знаци за достигането до деня, в който всичко лъсна и българският футбол официално удари дъното, се откриваха много преди да се стигне до този ден, но като че ли играчите, треньорите, ръководствата на клубовете не искаха да ги видят или по-скоро не искаха да си признаят истината за футбола ни.

А знаци, предвещаващи случилото се, много - издънки на Левски, ЦСКА, Литекс, националният отбор завърши на последно място с едва три вкарани гола, тук-таме някоя победа сгряваше душите на феновете и надежда отново се прокрадваше. Но вече няма място за такива надежди. Те са заровени дълбоко и едва ли скоро отново ще се появат. Не и докато футболът ни се управлява по този начин (ако въобще това може да се нарече управление). Има и нещо положително от цялата тази трагедия - поне истината излезе наяве. Стана ясно, че нашите отбори не са никакви евробойци и вместо да се биеме по гърдите и да обещаваме влизане в групите на Лига Европа или Шампионска лига дори, ние трябва да разберем (ако все още не сме го разбрали), че не сме по-добри от отбори като БАТЕ Борисов, Спартак Търнава, Тампере, Дебрецен, Залцбург, Базел, Жилина, Борац, Тулуза, Рен, Макаби Хайфа, Страсбург, Славия Прага, Торпедо Москва, Зимбру, Щурм, МТК, Тирол, Олимпия Любляна, Анортозис, ОФК Белград, Грац, Беверен, Копенхаген, Слован, Хамарби, Фарул, Славен Белупо, Таврия, Сигма, Чукарички, Сент Трюиден, Балтика Калининград. И нашата цел трябва да е не влизане в групите на Лига Европа/Шампионска лига, а преминаване на един кръг. И това е истината - няма място за излишно излъгано самочувствие. Това са възможностите ни - достигане до трети кръг в квалификациите. Няма от какво да се срамуваме. Това е самата истина и за да тръгнем нагоре първо трябва да я осъзнаем и разберем. Лошото е, че май нямаме навика да се учим от грешките си. Защото ако имахме този навик, едва ли щяхме да стигнем дотук. Ще дам пример - въпреки тоталната издънка миналата година на Левски, които отпаднаха от непретенциозния Спартак Търнава, тази година те подходиха по абсолютно същия начин - с перчене, с нагласа са разгромна и лесна победа, със голямо самочувствие. И отново отпаднаха. Да си призная нещо - по-добре, че Левски не продължи по някаква случайност (например резултатът да беше останал 2-1 за Сараево в реванша), защото така поне няма да се самозалъгват за още една година, че са направили нещо. Във всичките ни отбори едно и също си се повтаря - Илиан Илиев уж гради нещо ново, но май си е същото като старото, Стойчо Младенов съвсем няма представа как ще изглежда отбора (и тепърва се започва нова селекция, която няма да има кой знае каква разлика с направената преди само няколко седмици), при Лудогорец уж има наченки на нещо добро, уж нещо се прави, но си се повтарят едни и същи грешки (от една страна напълно технически и тактически, а от друга поведението на техния президент абсолютно не съотвества с намеренията им), а при Локо Пловдив нещата са съвсем не ясни от чисто финансова гледна точка, както са и повечето отбори в България. 

А сега накъде? Светлина в тунела засега не се вижда. Българският клубен и национален футбол удари дъното, та дори го копае. Тази случила се трагедия можеше да се предотврати, ако нещата се бяха осъзнали по-рано. Но вече е факт. Няма смисъл да се връщаме назад, да анализираме, да обсъждаме. Каквото било, било. Най-важното е сега дали ще си вземем поуките от станалото и дали ще успеем негативното да го превърнем в положително. Естествено, това няма да стане лесно, нито пък бързо. Трябва дългосрочен план на развитие на цялостния ни футбол, специализиране на треньори, ремонти на стадиони, строежи на нови бази, където да тренират младите. Всичко това трябва управляващите футбола ни да седнат, да съставят този план и да се започне работа. Но преди това, може да се започнат с малки, но много важни и съществени неща, които поне като за начало да ни стабилизират. И тези малки неща, тези малки промени, трябва да се направят в самите клубове, от самите президенти на отборите, от самите треньори. Ясно е, че изведнъж нови добри треньори няма да се намерят, ясно е, че няма изведнъж да се родят новите "Стилиян", "Мартин" и "Бербатов". Но за да открием новите звезди на българския футбол, ние трябва да им дадем шанс и поле за изява. А как ще стане това, когато "А" група се напълни с всякакви странстващи чужденци, които нямат абсолютно никакви качества, но въпреки това продължаваме да ги налагаме. И това е големият проблем в днешните клубове. И това трябва да е първата промяна, която може да се направи още сега, или най-късно зимата или следващото лято. Нека погледнем фактите, за да обясня за какво говоря.

В "А" група в момента играят 474 играчи. 104 от тях за чужденци, което прави 21,9% или по 7 чужденци средно на отбор. Не се знае колко още ще дойдат до края на трансферния прозорец. В сравнение с големите първенства този процент е малък - в "Серия А" тази цифра е 49,4%, във Висшата лига 62,5%, а в испанската "Премиере дивизион" - 33,8%, което е доста по-малко на фона на другите. Разбира се, ние въобще не трябва да се сравняваме с тези първенства и с техните отбори. Както има една българска поговорка - нека да си гледаме в нашата паница, а не в чуждата. За още малко статистика нека погледнем съставите на четирите ни отбори, злощастно отпаднали от европейските турнири. 

В първия си мач Лудогорец пусна петима титуляри от други страни, а на резервната скаймека имаше още четирима. Двама от тях влязоха в игра. Равносметката е 9 чужденци, от общо 18 футболисти, тоест 50%, а 7 от тях са взели участие в мача. Във втория мач отново започват с петима "странстващи", но този път резерви са също петима. Тоест 10 от 18. И още веднъж 7 от други страни са взели участие в мача. 

Ситуацията в ЦСКА е не по-различна - петима започват като титуляри в първия мач срещу Мура, а още двама седят на резервната скамейка, като един от тях дори влиза в игра. Тоест 7 "чужди" футболисти от общо 17. Във ревашна отново Стойчо Младенов е избрал петима титуляри от други страни, а още един е на резервната скамейка. Тоест 6 от 15.

Положението в Левски е следното - отново петима титуляри чужденци, още трима като резерви, тоест 8 от 18. От трите резерви, двама влизат в игра, което прави общо 7 чужденци. В реванша отново петима"чужди" играчи започват титуляри, а двама са на пейката, от които един влиза в игра. 

При Локо Пловдив ситуацията е подобна - четирима започват в стартовия състав, трима са резерви и тримата влизат в игра. Тоест 7 от 18. В ревашна заради финансовите проблеми около отказването на Коко Динев от клуба, в отбора останаха и взеха участие само четирима чужденци.

Каква е равносметката от тази статистика - половината от играещите в нашите така наречени "грандове" са чужденци. Една доста висока цифра. Особено когато искаш да имаш добър национален футбол. Няма как да стане тази работа, след като играчи като Нджонго Присо, Опоку, Кристовао Рамос, Анисе изяждат хляба на български момчета, които мечтаят и жадуват да им се даде възможност. Сам Илиан Илиев призна за проблеми в съблекалнята. Но това е напълно разбираемо, с оглед на селекцията от шестима чуждестранни играчи и само един българин. В едно интервю още в началото на подготовката треньорът на Левски призна, че е поел риск с привличането на толкова много чужденци. Но щом е поел този риск, значи той е смятал, че ще бъде оправдан. Явно сметките са му излезнали криви. Защо се купуват толкова много чужденци? Да не би да се по-добри от нашите момчета? Да не би знаят за какво играят и за какво се борят? Да не би имат по-голямо желание от младите ни играчи, жадуващи за шанс? Единственото по-голямо нещо е тяхната заплата. Което е още един огромен минус и абсолютно недоумявам каква е тази мания по привличането на всякакви недоказани чужденци. С какво Нджонго Присо е по-добър от Станислав Костов, например? Тогава защо Стойчо Младенов пусна Костов в Ботев Пловдив, а остави Присо, та сега се чуди къде да го продаде. Опоку, взет по визитка, е пълна издънка, голяма "перла" в селекцията на Иво Тонев - Марсиньо, също с нищо не показва, че заслужава тлъстата заплата, която получава. И отгоре на всичко, този Марсиньо е на 31 години. Ще си получава голямата заплата една, максимум две години в Левски и ще си тръгне, без да е направил нищо, абсолютно нищо. Базил де Карвальо впредвид възрастта му и многото му контузии също е неоправдана покупка. За Жоао Силва се дадоха много пари, засега не можем да преценим дали е добър или не, но тези пари можеха да се инвестират в базата на юношите или нещо много по-смислено, прекалено голям риск е. В ЦСКА положението е още по-отчайващо. Шеридън няма какво да се коментира, Нджонго Присо едвам си спира топката, Нилсон Антонио въобще не съм сигурен дали е футболист, Лукас Саша за какво е взет, сега пък се взима и още един футболист на този пост - Жереми Родригес, защо са цели трима на поста десен бек само Стойчо Младенов знае, дано само не означава продаване на Бандаловски, защото така и иначе ЦСКА са го закъсали много откъм класни играчи и то българи. Този Шпрокел за какво беше взет, никой не знае, Анисе не е лош футболист, но при положение, че ЦСКА имаха Станислав Костов, беше абсолютно излишно да се налага някакъв мадагаскарец. Ясно е, че няма и супер играчи сред българите, но много по приемливо щеше да бъде едно отпадане, ако в състава играеха млади момчета като Милен Иванов, Владимир Иванов, Якимов, Дечев, Кристиян Петров и др. А и съм почти сигурен, че ако ЦСКА бяха излязли на терена с тези млади кипящи от желание да се докажат момчета, щяха да отстранят Мура. Да, нямаше да е очаквания разгром, щеше да е трудно, но нямаше да се стигне до тази трагедия. Дори и да се беше стигнало пак до отпадане, щеше да е много по-разбираемо и оправдано, а и поне щяха да бъдат налагани наши млади момчета, които след време могат да израстнат много и да направят кариера. А сега какво се получи - взеха се една дузина чужденци, след провала девет футболисти си тръгнаха (а сред тях са Христо Янев, Дюлгеров, Петър Стоянов и Макенджиев), и сега отначало ще се взимат наново още една дузина играчи, колко да има нещо. Едва ли има друг отбор по света, който да прави два отбора за един трансферен прозорец. А новите, които се взимат са си същите като и тези, които се махнаха, просто трябваше някой да бъде набеден за виновен. Положението си остава трагично, докато не се махнат всички анонимни чужденци, обикалящи българските отбори. При Лудогорец нещата са малко по-различни, чужденците не са толкова отчайващи, но бройката им е прекалено голяма. Ясно е, че търсят бързи успехи, но с тези високоплатени чуждестранни играчи, които уж са класни, но накрая излиза, че не превъзхождат с нищо повече нашите момчета. 

Първата крачка към оправянето на затъналия ни в блатото футбол трябва да се предприеме от самите отбори и треньори. Да се махнат анонимните чужденци, да се спре нашествието на всякакви нигерийци, еквадорци, панамци, мадагаскарци, японци и какви ли още не в българските клубове и да се залага на наши момчета. Ясно е, че няма веднага да станат звезди, възможно е и те също да се издънят, но вероятността да изпъкне някой талантлив е много по-голяма. А и честно казано мисля, че ако един отбор, изпълнен само с българи, влезе дори и в групите на Лига Европа (цел, която е илюзорна в момента за отборите ни), радостта ще бъде много по-голяма, както и усещането за добре свършена работа. По този начин ще се развие и самият български футбол, повечето момчета след това може да си намерят развитие по Европа и да се опитат поне да достигнат нивото на Бербатов, Стилиян и Мартин. За съжаление засега няма никакви индикации, че хората, управляващи футболът ни, са разбрали това и ще продължат да си налагат знайни и незнайни чужденци, така че още дълго време ще се смеем и ще плачем с отиграванията на футболисти от класата на Опоку, Присо, Шеридън и др.