Има нещо нередно в съвременния футбол. Все повече и повече внимание се обръща на защитните схеми. Професионалният футбол престана да бъде изкуство и стана машина за търговия. Защитните схеми, при които отборът се защитава с десетима играчи, а само един-двама са оставени в по-предни позиции вредят на футбола и го лишават от красота. За да се приобщи отново към изкуството и да се превърне в радостен спектакъл, е необходимо да се измени светоразбирането на тези, които се грижат много повече за точки и места в таблицата и за защитата на своята врата на всяка цена.
Но промяната на това светоразбиране е много трудно постижима, дори невъзможна. Може би това е самата еволюция на самия футбол и няма как да я спрем. Няма как да накараме отборите да играят по-отворено, по атакуващо, трудно ще спрем и играчите да не играят само за пари или пък клубовете да правят хиляди трансфери и то отново в името на ценните хартийки. Но все пак може да се направят промени, които да върнат честността и интригата във футбола. Промени, които да спрат симулациите за дузпа, опитите да бъде излъган по всякакъв начин съдията, целенасочените бавения на играта, грубите нарушения. Време е за промяна. Загуби се честността на самите играчи, липсва достатъчно феърплей между противниците. Забелязва се и спад в класата на самите мачове, доказателство за което е последното Европейско първенство в Полша и Украйна. На турнира ясно се забеляза липсата на класни изпълнения, на драматични и интригуващи развръзки, на вълнуващи и красиви мачове.
Затова са нужни промени в самия регламент на правилата на футбола. Много други спортни игри направиха нужните изменения, за да върнат интригата. Волейболът промени точките, а в баскетбола бе въведена линията за три точки. Във футбола от край време не се правят радикални промени, единствено малки неща, които не измениха много играта. Като например въвеждането на двама допълнителни съдии, получаване на жълт картон при събличане на екипа и др. - неща, които освен, че не подобриха играта, са дори безмислени. Допълнителните съдии нямат кой знае какво влияние върху отсъждането на главния рефер и това напълно обезмисля присъствието им край голлинията. А жълтия картон при събличане няма никакъв смисъл, играча просто изразява радостта си, това е лично негов избор. Жълтите картони се дават при нарушения, а не при изразяване на радостта. Единствената по-голяма промяна е от 1981 година в точкуването, като вече за победа се дават три точки, вместо две, както е било преди.
От новия сезон ще бъде използвано и така нареченото Ястребово око, което ще помага на съдиите да отсъдят дали топката е преминала голлинията или не. Като цяло не лошо въведение, но също няма да има голямо влияние, защото освен, че самата система е много скъпа (между 250 000 евро и 300 000 евро за инсталирането на системата на всеки стадион и отделно по около 100 000 евро на сезон са нужни за поддръжката му), тя няма и да влезе в употреба кой знае колко, поради рядкото възникване на такива спорове. Но все пак е някакъв напредък и тази система може да се развие и в други посоки. И така футболът боксува на едно и също място, играчите измислят нови и нови начини за измама, на съдиите им става все по-трудно да взимат правилните решения и по този начин най-играна игра губи блясъка си. Затова трябва да бъдат въведени някои радикални промени, които да направят спорта отново интересен, за да се върне истината и честността и да се намали влиянието на отсъжданията на съдията до минимум. Ето какви промени предлагам:
1. Времетраенето на един футболен мач да е 80 минути, като времето да се спира, когато топката е извън игра, при фаул, дузпа, разправии на терена, когато се прави смяна и т.н., тоест както в баскетбола. Така ще се играят чисти 80 минути футбол, няма да има бавения на играта, ще спрат безсмислените смени в последните секунди на мача, само и само да се забави време. Бавенето на играта с опити за симулиране на контузия, както и всякакви други провокации ще изгубят смисъл. Съдията няма да бъде обвиняван, ако е увеличил преднамерено добавеното време, в което някои от отборите е отбелязал гол, защото няма да има нужда от добавено време. Това е една от задължителните промени, които трябва да се въведат. Нещо, което ще промени тотално футбола и всичко ще се решава на терена, а не извън него, бавейки времето. Така може би един вкаран гол няма да е достатъчен, защото ще бъде много по-трудно да се задържи резултата. И скучните мачове от сорта на 1-0 ще намалеят.
2. За да се попречи на по-нататъшното разпространение на грубостите по футболните терени, трябва да се въведе още едно правило от баскетбола: отстранявена на провинилия се играч след пет нарушения. Разбира се, жълтият и червеният картон ще останат в употреба, но те са прекалено условни и зависими от конкретния съдия. По този начин чисто и ясно при пет нарушения оставяш отбора си с човек по-малко. Така играчите ще се замислят повече преди да влизат в безсмислени нарушения, спиране на контраатаки и др.
3. Правилото за вкаран гол на чужд терен да бъде премахнато. Футболът е игра на голове и отборът отбелязал повече побеждава. Времето и мястото, на което тези голове са вкарани, не са от толкова важно значение. Правилото за вкаран гол на чужд терен е в противоречие с този закон на играта и мисля, че трябва да бъде премахнато. При равен общ резултат от двата мача, независимо от вкараните голове на чужд терен, се пристъпва към следващата част, а именно двете продължения по 15 минути и след това дузпи при ново равенство.
4. Въвеждане на видеоповторения на засади и дузпи. Това са най-спорните отсъждания във всеки мач. Нищо не пречи на четвъртия съдия да гледа мача от телевизор, показващ в детайли тези спорни моменти и да помага на главния съдия при отсъжданията. Тук възниква малък проблем при отсъждането на дузпи - има случаи, в които ясно се виждат нарушенията за дузпа, но в някои нещата са доста спорни. Предлагам при спорно нарушение за дузпа и двата отбора да изпълнят по един 11 метров наказателен удар, като отборът на играча, който е бил фаулиран може да избере тази опция или да се откаже изобщо от изпълнението на наказателен удар. Представете си разочарованието на отбора, лаком за дузпа, ако пропусне, а противниковият отбор отбележи само заради алчността им. Така ще се намали влиянието на дузпите, защото трябва честно да си признаем, това е най-жестокото осъждане във футбола, което в повечето случаи е нечестно свирено от съдията. Друго въведение е при видима симулация на играча да бъде показван директен червен картон, защото според мен това е един от най-жалките и долни опити за лъжа във футбола и трябва да бъде наказван по най-жестокия начин.
Според мен това са четирите най-важни промени, които трябва да бъдат направени в днешния футбол. Промени, които да върнат честността, истината, красотата, феърплея на играта. Промени, които да намалят влиянието на съдията в отсъжданията до минимум и които да накарат самите играчи да се замислят преди да симулират за дузпа, да извършат безсмислено нарушение или да бавят играта по всякакви начини. И не трябва да забравяме, че футболистите на терена трябва да бъдат най-големите помощници на съдията, те са тези, които трябва да си признават, че са извършили нарушение или че са симулирали, те са тези, които трябва да проявяват повече феърплей. Защото трябва да признаем, че "правилото", когато топката се изчиства от противниковия отбор, за да се окаже помощ на контузен играч, и след това кълбото се връща на отбора, притежавал топката, в последно време се прави не толкова от феърплей и по собствено желание, а повече от задължение.
Ето какво ни разказва Игор Фесуненко: "Само Гаринча можеше да стане изобретател на най-чистия, най-честния, действително рицарски похват, намиращ се сега на въоръжение в бразилския футбол. Това станало на 27 март 1960 г. на "Маракана" в мача между "Флуминенсе" и "Ботафого". Един от защитниците на "Флу" се подхлъзнал при отбиването на топката, паднал и си изкълчил крака. Топката отскочила към Маноел (бел.ред. Мане Гаринча), той се втурнал в наказателното поле сам срещу вратаря. Замахнал, за да изпрати топката в мрежата на вратата, но изведнаж видял, че защитникът лежи на земята и се превива от болка. Тогава Гаринча се обърнал и спокойно, сякаш прави най-естественото нещо, което се разбира от само себе си, изпратил топката зад страничната линия...
Защитникът на "Флу" Алтаир, който се бил приготвил да изпълни страничното хвърляне, поспрял за секунда. Това било щастлива секунда: той разбрал, че е длъжен да отговори по подходящ начин на постъпката на Гаринча. Със същата естественост и спокойствие отборът на "Флуминенсе" след изпълнението на страничното хвърляне върнал топката зад страничната линия... Оттогава става традиция в бразилския футбол: когато някой играч получи контузия, а топката е у съперника му, той я изпраща извън терена, давайки възможност да се окаже помощ на пострадалия. А след това другарите на пострадалия изпълняват хвърлянето и веднага на свой ред връщат топката извън терена в името на справедливостта..."
Честността и феърплеят принадлежат на самите играчи и именно в тях се крие красотата на футбола и възхищението и вълнението от самата игра.
Използвана литература: Игор Фесуненко, "ПЕЛЕ, ГАРИНЧА, ФУТБОЛЪТ", 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар