Между два свята

Българските отбори битуват едновременно между два свята - профанният свят на мечтите, където всичко е розово и върви по мед и масло, и реалността - там, където осъзнават жестоката истина за трагичното състояние на българския футбол. Средищна точка между тези два свята няма или по-точно има, но действието е толкова кратковременно, че неусетно отново сме се настанили дълбоко в бляновете или в тъгите си.

Обикновено в красивия свят на светли мечти и идеали българските отбори попадат при една едничка победа. Тя им дава повод за изграждане на успешни бъдещи проекти и грандиозни планове. А да не говорим, ако се стигне до два, три или повече поредни успеха - опиянението става толкова голямо, че когато дойде "приземяването", тоест връщане към реалността, то е доста болезнено и мъчително, най-вече спохождано със симптоми на посърналост, ниско самочувствие, признаване на горчивата истина, та дори и ругатни. Това "приземяване" се състои в загубване на един едничък мач. За съжаление то се оказва твърде краткосрочно и недостатъчно. И така отново отборите, играчите, управляващите се оказват в света на фикцията. А истината ... тя (както винаги) е някъде по средата.

За да разясня и дам по-обширно обяснение за тези два свята, трябва да се върнем в близкото минало. И да си припомним какво се случи в началото на футболния сезон за българските отбори, участници в евротурнирите. Сезон, който започна необичайно рано и завърши също така (не)обичайно рано. Всичките ни отбори отпаднаха още юли месец. Някои с известна доза "малшанс", други с вдигната глава, а трети срамно, нахално и безочливо напуснаха турнира. Тези неща, разбира се, се случват, но когато вече няколко години подред се стига до подобни евроиздънки, няма място за отричане и оправдания. И точно след отпадането на ЦСКА от "Мура" и на "Левски" от "Сараево", както и отпадането на всички наши отбори, истината изплува наяве, разбра се истинската "класа" на нашите "грандове", "супер" качествата на новите "звездни" попълнения и (не)правилното управление изобщо на целия ни футбол. Но за съжаление отново мръсната вълна на лъжата потопи в дълбините си истината и реалността, макар и злокобна да е тя.

Само няколко победи (и то срещу отбори като "Черноморец", "Ботев" Пловдив, Монтана, "Берое") бяха нужни за всички ръководни фигури, играчи и треньори в Левски, за да сложат розовите очила и да се потопят в сладки блянове. Батков отново се потупа по гърдите и гордо заяви: "Аз обаче съм оптимист. С този треньор и това ръководство отборът има сили да играе в групите на един от двата европейски турнира през следващата година." Изведнъж същите играчи, които бяха обсипани с ругатни, заради загубата от Сараево, се превърнаха едва ли не в герои. И то за победи над европейските "грандове" Монтана, "Черно Море", "Берое", "Пирин" Гоце Делчев... И така, потопени в този идеален свят, спокойно и замечтано си живееха играчи, треньори, ръководители. Докато не дойде загубата от вечния враг ЦСКА, която доста силно ги свали на земята. Истината аха да остане на повърхността за малко повече от седмица, когато гръмогласно беше победен отборът на "Локомотив" Пловдив и нещата отново си дойдоха в стария, добре устроен и бляскаво красив свят. Свят на лъжа, никога нереализиращи се мечти и блянове. 

Същата тази победа обърна положението в ЦСКА с главата надолу, или по-скоро тази победа ги върна с главата нагоре. Ако до този мач, "червените" се лутаха между колебливи игри, победи и загуби, то този мач възвърна самочувствието на "армейците" и този път те се потопиха в профанния свят. А истината е, че не са постингнали все още нищо. Една победа срещу "Левски" винаги е от голямо значение, но в този момент и особено след отпадането от Мура, след колебливите игри и резултати, тази една победа не може да излекува множеството рани. Изведнъж Присо, Нюаджи, Анисе, Саша се превърнаха в "звезди". А всъщност тези играчи не са постигнали все още нищо, не са се доказали с нищо и няма никакво основание, да се наричат звезди, герои... Защото ще дойде денят на "приземяването" и много бързо всички тези определения ще се забравят и заместят с други. Така е в българския футбол, днес си звезда, утре си ненужен. След това се стигна до добрата игра срещу "Ботев" Пловдив, макар да се взе само точка от мача и победите срещу "Лудогорец" за Купата на България и Монтана в първенството след колеблива игра. Отборът като че ли отново намери истинската си същност и се печелят мачове, което е най-важно. Но трябва да признаем, че този отбор, тези играчи са далеч от състоянието и качеството на игра, което приляга на "червения" тим особено когато този клуб се цели в шампионската титла и успехи в Европа. С тези играчи, разбира се, и това е достатъчно, надявам се само да не са изпаднали безвъзвратно в мечтателния свят, защото приземяването ще е доста болезнено. А то няма да е далеч. Истината е, че моментните играчи на ЦСКА (с едно, две изключения) нямат необходимите качества и с тях няма как да се гонят постоянни успехи. Епизодични - да. Затова да не се самозалъгват, че с тези няколко победи са направили кой знае какво или са изкупили греха си от загубата си от "Мура". 

Странно е и положението в шампиона "Лудогорец". Отборът върви повече от перфектно, осем поредни победи. Напълно нормално е да се стигне до спад във формата и да се допуснат грешки. И ето първите - равен с "Ботев" Враца и загуба от "Черноморец". Едва ли не отборът се очаква да спечели всичките си тридесет мача. Е, няма как.

В предишни мои статии предсказах за това възможно "приземяване", което се получи в отбора на "Левски". Същото, което ще стане и в ЦСКА. Защото с тези играчи, успехите ще са временни. И докато БАТЕ Борисов със само двама чужденци в състава си печелят срещу "Байерн" Мюнхен и "Лил", тук в България се гордеем за победи срещу Монтана, "Ботев" Враца, "Миньор" Перник. И докато цяла Европа говори и се възхищава на беларусите (които междувременно спечелиха 2 млн. евро само от тези две победи), никой не го интересува кого побеждават "Левски", ЦСКА или "Лудогорец" в местното първенство. Мерило за успехите на един отбор е Европа, а не местното първенство. И докато не осъзнаем истината и не започнем да изграждаме боеспособни отбори, които да побеждават в Европа, завинаги ще си останем в този свят на мечти и блянове, но и на лъжи.

Това е вечният кръговрат в българското първенство. "Левски" отново се съвзе след загубата на ЦСКА, въпреки безумните оправдания на Илиан Илиев, че едва ли не футболистите не могат да преодолят това поражение. "Лудогорец" възвърнаха позагубеното самочувствие след победата над "Етър" с 4-0, а ЦСКА въпреки минималната победа с 1-0 над Монтана са отново в играта. Докога ще е така - ще видим. Но независимо дали даден отбор се намира в един от двата свята, винаги трябва да има едно наум. Защото победите бързо главозамайват, но загубите още по-бързо приземяват.