Новият облик на ЦСКА София в мача срещу Славия

Вчера ЦСКА София трудно победи отбора на Славия с 1-0. Като цяло мачът не беше от най-красивите, особено през първото полувреме видяхме доста бавен и муден футбол и двата отбора нямаха добри идеи в атаки, освен няколко моментни проблясъци или индивидуални грешки в защита. През второто полувреме играта малко като че ли се ускори, падна и единствения гол в мача. Славия не успя да го върне и така ЦСКА взе поредната си победа и то без допуснат гол. Но не това е важно, в тази статия ще наблегна на новата тактическа постройка, която Стойчо Младенов изпробва.

Доста изненадващо ЦСКА смениха традиционната 4-2-3-1 с не толкова използваната в България 4-3-1-2. Тази смяна на схемата може би е продиктувана и от многото контузени и наказани играчи в отбора на ЦСКА. Стойчо Младенов нямаше на разположение типично дясно крило, там по предварителни сметки трябваше да стане новото попълнение Антонио Томас. Но вместо това ЦСКА играеха с типичната за повечето италиански отбори 4-3-1-2 (или 4-1-2-1-2). Ето как беше и подредбата до първите 30 минути на мача, докато на терена беше Антонио Томас:

На вратарския пост и в защита нямаше никакви изненади. Изненадата беше включването в титулярния състав на доскоро лекуващия контузия Коста Янев. Янчев и Боби Галчев играеха съответно от ляво и от дясно на Янев, а пред тях оперираше новото испанско попълнение. Карачанаков и Мораеш бяха забити напред като централни нападатели. Това беше избраният от Стойчо Младенов титулярен състав. Нека разгледаме по-подробно функциите на отделните играчи.

В защита нямаше нищо специално или изненадващо. Въпреки малко колебливата игра през първото полувреме на Крачунов и Грънчов, те си свършиха работата. И двамата са много млади, но аз лично съм приятно изненадан от добрата игра на Грънчов, не очаквах толкова бързо да влезе в ритъма на игра, въпреки че е рано все още да се правят генерални оценки, тепърва предстоят трудните мачове. Бандаловски правеше типичните си пробиви отдясно, докато Трифонов беше леко по-дефанзивно настроен. Коста Янев стоеше пред защитата и имаше ролята на плеймейкър. Галчев и Янчев имаха задачата на така наречените box-to-box полузащитници, които имат и дефанзивни и офанзивни функции. Другата изненада в състава беше Антонио Томас, който трябваше да е основният плеймейкър на отбора, като се движи по ширината на терена. Трудно намираше място и свободно пространство, губеше се в повечето време и напълно оправдано беше заменен още към края на първото полувреме от Станислав Костов, което доведе и до лека промяна в самите тактически функции, но за това по-надолу. Ето и как изглеждаше състава с включването на Костов:

За разлика от Антонио Томас, задачата на Костов бе да седи по-близо до Мораес, за да може да стигат топки до нападателя на ЦСКА. Влизането на Костов пораздвижи играта на "червените", а и самият играч има по-атакуващи качества от испанеца. Карачанаков, който до сега играеше само по крилата, беше изпробван на върха на атаката, но трудно намираше пространства и малко топки успя да отиграе. Честно казано отдавна си мисля, че той трябва да бъде преместен точно като нападател, защото има и техниката, и виждането към играта, и нюх за гол, и бързина - всички необходими качества да се превърне в добър голмайстор. Може би единствено физиката му е малък проблем, но не толкова голям. В този случаи не успя, но при 4-4-2 например, ако помощта идва от крилата може да е по-ефективно, но друг е въпросът, че в момента столичния отбор няма типични крила. Слабата игра на Карачанаков може би е продиктувана и от факта, че до последно не се знаеше дали ще може да вземе участие в мача заради разболяване. Мораес често се връщаше дълбоко, за да намира пространства, но като цяло основната му задача на централен нападател не се беше променила много. Трябва да отбележим добрата игра на Славия в защита, с изключение на няколко грешки. Голът падна заради колективно неразбирателство в защита, защото всички покриха зоната пред вратарското поле, а никой не остана в зоната около точката за дузпата, където Костов остана непокрит, а грешката е и на полузащитата, която закъсня и не успя да покрие на време голмайстора на червените в мача.

Като цяло гостите от ЦСКА не бяха много ефективни, имаше доста брак в играта им, но най-важното бе, че взеха поредните три точки. Изпробваната 4-3-1-2 не донесе кой знае каква резултатност, виждаше се, че играчите са свикнали да изнасят топката по крилата. Доста популярна е тази схема в Италия. За разлика от 4-2-3-1 тук топката минава през средата на терена, с по-директни пасове, както се видя и в мача често пъти с дълги директни подавания към Мораес се опитваха да разбият защитната линия на Славия. Често виждахме грешни отигравания, впечатление ми направи, че някои играчи наизуст пращаха дълги подавания към крилата, където, разбира се, нямаше никого. С използването на 4-3-1-2 Стойчо Младенов целеше и числено превъзходство в средата на терена, като по този начин те успяха да доминират в тази зона и не позволиха на "белите" да диктуват темпото в мача. А с превъзходството в средата на терена попречиха на отбора на Славия да направи финален щурм, с който да изравни резултата. Според мен въпреки слабата игра, това беше една добра тактическа победа от страна на Стойчо Младенов, който напълно надигра тактически своя колега - треньорът на Славия Мартин Кушев.

Мачът не беше на очакваното високо ниво, водеше се здрава битка в средата на терена, която спечели ЦСКА и това им помогна да измъкнат трите точки. Въпреки не толкова красивата и убедителна игра футболистите на Стойчо Младенов продължават да взимат пълния актив точки от всеки мач, което е най-важното. Тепърва предстоят истинските битки и ще видим докъде ще стигнат силите на Мораес и компания.