Как Ман Сити надигра и надхитри Юнайтед

С гола на Винсент Компани в продължението на първото полувреме Манчестър Сити победи Манчестър Юнайтед и по този начин го измести и от първото място, а битката до края за титлата ще бъде повече от ожесточена. Юнайтед започнаха предпазливо като на резервната скаймека беше оставен Уелбек за сметка на Парк Джи-Сунг. Гигс играеше по лявото крило, Рууни трябваше сам да се справя в атака. Роберто Манчини започна с Агуеро и Тевес в предни позиции, подпомагани от Силва и Насри, а Туре и Бари трябваше да градят атаките на "гражданите". "Червените дяволи" не успяха да удържат натиска през първото полувреме и голът на капитана на Сити им коства трите точки в мача.

Подходи на двамата треньори
 

Манчестър Сити започна напълно очаквано в схема 4-2-3-1. Агуеро играеше като централен нападател, а Тевес оперираше зад него, като се включваше от втора позиция, но понякога се връщаше и назад, за да отиграва и разиграва топката. Силва правеше традиционните си пробиви през центъра, като испанецът се задържаше много повече в центъра на терена, както го прави по принцип. Нарси от другата страна пък си оставаше на крилото и към края на първото полувреме повечето опасности за Ман Юнайтед дойдоха именно от неговата зона, където беше стабилно подпомаган от Сабалета. Бари и Яя Туре имаха повече дефанзивни функции, като Туре беше с по-свободна роля.

Манчестър Юнайтед от своя страна заложи на 4-5-1. Очакваният да започне титуляр Уелбек седна на пейката, а на негово място започна Парк. Гигс играеше вляво, Нани вдясно, Парк малко пред двамата опорни Карик и Скоулс, а Рууни сам оставен напред. Фил Джоунс и Евра бяха съответно десния и левия бек, а в центъра на защитата Рио Фърдинанд си партнираше с младия Крис Смолинг. Още в началните минути се видя как ще действа отборът на Юнайтед (това се вижда и от избрания състав) - ще се брани компактно в защита и ще разчита на бързи контраатаки по крилата. Наситената полузащита, разбира се, имаше за цел да опази атаките през центъра на Сити. 

Впечатление направи дълбоката защитна линия на "червените"(горната картинка), като в някои случаи защитната им четворка се намираше точно пред малкото наказателно поле на вратаря Де Хеа (картинката долу). Карик и Скоулс както и останалите от полузащитата не позволяваха да преминават атаки през центъра, а разстоянието между двете отделни линии беше доста малко, което още повече намаляваше свободните пространства. С оглед на трите точки преднина в класирането и по-добрата позиция този подход към мача беше логичен. Всички знаят, че Сити са най-опасни през центъра, а точно там Фъргюсън затвори пространствата. С изключение на два индивидуални пробиви на Силва и Насри, които не доведоха до опасни ситуации, защитата и най-вече полузащитата през центъра не се пропукваше, така че тактиката на сър Алекс успяваше. Напред нещата не се получаваха, най-вече заради пресата от страна на "гражданите" още в полето на Юнайтед, а и Рууни като че ли не получаше достатъчно подкрепа от съотборниците.

Поради затворените пространства в средата, Сити трябваше да атакуват по крилата и често с центрирания, които не водеха до нищо опасно, но това е логично - Агуеро и Тевес нямат шанс във въздушни двубои срещу високите Фърдинанд и Смолинг. 

Все пак Ман Сити доминираха изцяло през първото полувреме, пресираха по целия терен, бързо си връщаха загубената топка и добре я раздаваха, но не успяваха да преминат през последната защитна линия на Юнайтед. На картинката ясно се вижда пресата още в половината на Юнайтед. Карик тук ще получи топката от Скоулс, но Тевес и Яя Туре веднага пресират Карик, който няма какво да направи освен да я върне на Фърдинанд, а той ще я изчисти безцелно напред. При подобна затворена игра много важна роля играят бековете, които трябва да се включват от втора позиция. Клиши и Сабалета най-вече се справяха добре в тези свои задължения, като някои от опасните атаки дойдоха именно след техни центрирания или пробиви. Ясно бе, че през центъра нещата много трудно ще се получат, затова към края на полувремето Сити се ориентираха още повече към центрирания, най-вече от зоната на Насри и Сабалета. Тези центрирания бяха обречени при присъствието на Фърдинанд и Смолинг, докато единствените по-снажни играчи на Сити са Туре, Компани и Лескът, но те няма как да се включат в атаките, освен ако не е статично положение. А именно от такова статично положение падна и голът. Честно казано, колкото и обречени да бяха тези центрирания, те имаха своя смисъл - въпреки ръстта си Смолинг е доста колеблив във въздуха (а това много ясно се видя в гостуването на Юнайтед срещу Нюкасъл, загубено с 0-3). А също така и Де Хеа не е много убедителен при високи топки, така че най-вече от статични положение, когато Лескът и Компани са в наказателното поле можеше да стане страшно за вратаря на Юнайтед. Така и стана - Смолинг изпусна Компани, който от малкото наказателно поле след центриране от корнер вкара топката в мрежата за 1-0. През второто полувреме Сити изпълниха още няколко идентични корнера - около малкото наказателно поле, където бяха Лескът и Компани, и въпреки че нямаха резултат, всички те бяха доста опасни, най-вече заради колебанията на Де Хеа и неговата нерешителност да не излиза да боксира. За отбелязване е, че Сити за вкарали 14 гола през този сезон от корнер, което показва колко опасни могат да бъдат те.

Напълно логично бе нещата на терена през второто полувреме да се променят. Фъргюсън не избърза със смените, и изчака до към 60-тата минута, за да види как ще се развие мача. А до този момент Сити продължи да доминира и да пресира (владението на топката продължи също така да бе в полза на домакините 62% срещу 38%). И с изключение на един опит за центриране на Нани (или по-скоро колебание от страна на Джо Харт) Юнайтед бяха доста беззъби и безидейни в атака. Направи впечатление, че Силва се застоя в средата на терена, а Тевес отиде на лявото крило. Така след влизането на Уелбек Юнайтед взе контрол над мача и започнаха да натискат, но без видим резултат и липсваха опасностите пред вратаря Джо Харт. Манчини реагира и съвсем логична пусна Де Йонг, който замени Карлос Тевес. Яя Туре се изтегли напред и играеше зад Агуеро, така схемата на игра не се промени кой знае колко, но все пак Туре е с далеч по-дефанзивни функции и качества от Силва, така че Манчини успя да утвърди средната зона и да вземе числено предимство. Сити водеха, така че италианският треньор нямаше нужда да рискува и много умело водеше мача - след всяка смяна на Фъргюсън той реагираше подобаващо. Антонио Валенсия замени Скоулс, Манчини пусна Майка Ричардс на мястото на Силва, за да уплътни крилата. Слабият Нани беше изваден, а на негово място се появи Ашли Йънг, който трябваше да разнообрази играта на Юнайтед, но и той не успя да промени кой знае колко облика на отбора му. Манчестър Юнайтед атакуваше, но неуспешно и доста разгадаемо, Сити направиха няколко опасни контраатаки и удари на Туре минаха покрай вратата, а Насри се засуети на няколко метра пред вратаря и не успя да нанесе решителен удар. Атаките на Юнайтед по крилата бяха спрени, а "червените дяволи" така и не отпратиха точен удар към вратата на съперника. По този начин Сити победиха съгражданите си от Юнайтед и взеха така ценната победа. Остават още два мача, в които може да се случи всичко.

Обобщение на мача в 5 основни точки

1. Първоначални подходи

В системата на Сити нямаше нищо изненадващо, за разлика от тази на Юнайтед. Фъргюсън реши да започне с Парк, който трябваше да опази Яя Туре, Нани и Гигс по крилата. Тази формация неименуемо показваше желанието на Сър Алекс да контраатакува и да се брани компактно в защита. Въпреки че в първите десет минути Юнайтед бяха агресивни и се опитаха да пресират, след това се отдадоха на дефанзивна игра.

2. Проблемите на Манчестър Юнайтед

Въпреки че допуснаха гол от статично положение, Юнайтед не се справяха и в игра. Решението на Сър Алекс да използва в центъра Парк беше пълен провал - той не успя да се справи с дадената му задача - да опази Яя Туре. Туре направи най-много подавания от всеки друг на терена през първото полувреме и това илюстрира неговото влияние върху играта на Сити. Парк стоеше близо до Яя Туре, когато Юнайтед не владееха топката, а това отвори голяма празнина между него и Рууни, което напълно изолира Уейн Рууни и атаките на Ман Юнайтед се развиваха много трудно.

3. Защитници срещу нападатели

Сити знаеха, че целта на Юнайтед е топката до достигне до Рууни, който да се върне дълбоко и да я отиграе, раздавайки я по крилата. Винсент Компани много добре знаеше това и не остави Рууни нито за миг - следваше го на всякъде, не се страхуваше да "избяга" от позицията си, играеше агресивно срещу него и това изнерви Рууни. Той не успяваше да задържи топката и да я раздава по крилата - пасовете му бяха или прекалено силни или прекалено слаби. Дори когато Компани получи жълт картон, той не спря да играе агресивно срещу Рууни. (това ясно се вижда и на картинката - виждаме Рууни колко дълбоко се е върнал и как Компани го следва, друго важно нещо е пресирането от страна на Сити - цели 8 играчи на "гражданите" са в полето на Юнайтед; вижда се и дълбокото построяване на защитата на "червените дяволи").

На другата врата Юнайтед също се защитаваха успешно, въпреки че нещата там бяха коренно различни. Те не пазеха персонално нито Тевес, нито Агуеро, а вместо това Карик и Скоулс бяха дълбоко прибрани, близо до защитната линия, за да намалят възможно до минимум свободните пространства през центъра. Когато пък Агуеро получаваше топката, Фърдинанд най-често го следваше, което означаваше, че Смолинг покриваше неговата зона. 

4. Сабалета/Насри срещу Гигс/Евра

Ключовата битка в мача беше по дясната зона на атаката на Сити. Гигс обаче играеше по към средата на терена, за да помага в спирането на атаките през центъра. Така формацията на Юнайтед в средата заприлича на диамант - Карик пред защитата, Скоулс отдясно, Гигс отляво,  Парк на върха на диаманта (на картинката се вижда разположението на трима от тази полузащита, само че Гигс и Сколус са разменили позиции). Включването на Гигс в средата на терена не донесе повече притежание на топката за Юнайтед, но не това може би беше главната цел - те се стремяха Сити да не пробият през центъра. Това изтегляне на Гигс даде повече свобода на Сабалета, и лявата зона на защитата на Юнайтед се оголи. Насри също оставаше по дясното крилото, вместо да се включва към центъра (както Силва например) и в повечето случаи бяха двама срещу един - Сабалета и Насри срещу Евра (както се вижда и на картинката). Когато пък бе с топка в крака, Насри атакуваше към центъра по диагонал - той често имаше пространства да направи това, защото Евра се заемаше с опазването на Сабалета. Така се стигна и до корнера в края на полувремето, от който падна единственият гол в мача - след комбинация в дясно между Насри и Сабалета.

5. Промени през второто полувреме

Изненадващо Фъргюсън не промени нищо до 58 минута, което си беше чиста загуба на 13 минути. Може би Сър Алекс се страхуваше да не получи бърз втори гол, което щеше да реши мача окончателно. Юнайтед абсолютно неуспешно се опитаха да се върнат в мача (записвайки нула точни удара към вратата на Джо Харт), а тактическата битка между двамата треньори беше най-вече в смените. На всяка смяна на Сър Алекс, Манчини отговаряше подобаващо.

Уелбек влезе на мястото на Парк, Юнайтед заиграха типичното си 4-4-1-1, като Рууни се връщаше дълбоко, за да играе с топката. Това означаваше, че Компани и Лескът няма да могат повече да преследват Рууни, защото ще оставят Уелбек сам срещу един защитник. Гаред Бари се върна по-назад и се зае с опазването на Рууни, така че Сити отново имаха двама срещу един (Компани и Лескът срещу Уелбек) в центъра на защитата. Но това не беше идеалното решение за Сити - Бари се върна много, което даде пространства на Юнайтед в центъра и възможност да спечелят центъра, следователно и повече притежание върху топката. Манчини веднага реагира и пусна Де Йонг на мястото на Тевес, Яя Туре се изтегли с една идея по-напред, а Де Йонг вече следеше за Рууни.

Следващата смяна на Фъргюсън - Скоулс беше заменен от Валенсия, Гигс влезе в центъра. Манчини знаеше за опасните нахлувания на Антонио Валенсия и реагира мигновенно - Майка Ричардс влезе в игра на мястото на Сити и играеше като десен бек/десен централен защитник. Позиция на Лескът вече бе повече като на ляв бек/ляв цетрален защитник, а Компани играеше зад двамата. Клиши застана близо до Валенсия, а Лескът покриваше зоната зад него (вижда се ясно разположението на защитниците на Сити - изглежда така, че се бранят с петима, Клиши близо до Валенсия, Компани между Ричардс и Лескът; друго важно нещо за отбелязване е как Де Йонг не изпуска нито за миг Рууни, с което напълно го неутрализира).

Последната трета смяна за Фъргюсън не промени нищо в играта и схемата - Ашли Йънг замени разочароващия Нани. Манчини не реагира веднага, изчака няколко минути, но видя, че Насри се бавеше при връщането си в защита и беше заменен от Милнър, който помагаше на Сабалета в последните минути. 

И така всеки път, в който Сър Алекс се опитваше да пусне играч, където има празно пространство, Манчини затваряше това пространство и неутрализираше атаките на съперника. Юнайтед така и не успяха да стигнат до опасно положение и да точен удар към вратата на съперника, въпреки че взеха надмощие от средата на второто полувреме. Трябва да поздравим Манчини за добрите тактически решения по време на мача.

Сити победи Юнайтед с 1-0 и отново е на върха в класирането, но остават още два мача - най-трудното тепърва предстои. Предстои да видим какъв драматичен сценарии този път ни е подготвила съдбата.