Какво бъдеще очаква българския футбол

Младежкият национален отбор по футбол на България записа срамно поражение с 0:5 при гостуването си на Холандия. Не че отпадането ни е кой знае каква изненада и да си призная не съм и имал големи надежди, че сте се класираме. Но не това е от значение. От значение е какви поуки ще се вземат от поредните провалени квалификации, т.е. от поредното поколение, което не успя да направи нищо. Какви решения ще се вземат за доброто бъдеще на българския футбол? Защото бъдещето ни е в тези млади момчета. А да си признаем - с такава игра не ни чака светло бъдеще. От значение е и какви мерки ще се вземат, какво ще се направи, за да може българският футбол да просперира. Но на първо време трябва да се каже истината - а тя е, че българският футбол е не само в криза, не само в упадък, а в абсолютна деградация без никаква надежда. Надеждата е една - да се каже цялата истина, такава каквато е, и да се започне усилена работа от най-малките деца и юноши.

За какво говоря ли? Говоря за това, че тези момчета, които са на по 18 и 19 години, нямат никакви основни познания как се играе футбол. Или поне не ги показват. Мое лично мнение е, че едно дете трябва тактически да се е оформило до 14-15 годишна възраст, то трябва да знае какво да прави с топката, трябва да знае какво да прави без нея, трябва да знае къде да се пласира, за да я получи, къде да се пласира, за да я отнеме от противник. Грешки ще стават, но най-важното е той тези неща да ги е научил. Защото футболът се играе на подсъзнателно ниво, на понятийно-сензорно ниво, и нямаш много време на терена да мислиш и обмисляш. Ти трябва да правиш точно това - да мислиш как да изиграеш дадена ситуация, но първо ти трябва да бъдеш научен да имаш това мислене, да имаш навика да играеш правилен футбол. За мен е недопустимо на 18-19 годишна възраст да се правят такива елементарни грешки, каквито се направиха в мачовете срещу Холандия и Шотландия. Конкретно за грешките и техен анализ ще направя по-надолу, но лошото е, че на тези младежи им липсват основни понятия върху футбола, които би трябвало до тази възраст да са получили. Те "не знаят как". Но още по-трагично е, че си мислим, че сме по правилния път и тези момчета остават със съзнанието, че играят правилен футбол. Но истината е, че холандците можеха не с пет, а с осем гола да ни победят. Наистина катастрофално, не че с пет гола да загубиш е малко. Виждате как Кипър, Беларус, Швейцария вече ни изпревариха, защото там се работи. Швейцарците до преди 20 години са били абсолютни "футболни джуджета", но са започнали да влагат пари в школите, да се работи правилно и резултатите са налице - вижте само какви таланти имат в момента - Шакири, Хака, Инлер, Щокер, Лихщайнер, Мехмеди, Дердийок. Най-лошото е, че ние си продължаваме както досега и май и не искаме и да се научиме да играем правилен, добър футбол. Ето и за какво по-точно говоря:

Холандия - България 5:0

При статичните положения нашите момчета бяха наистина много колебливи и още в първите минути можеха да допуснат гол. Разконцентрирани, изпускаха си хората, оставяха ги спокойно да насочват топката. До 30-тата минута три опасни положения пред българската врата от статични положения.

Първият гол в нашата врата падна от дузпа. Да си признаем - дузпа имаше. Илия Миланов просто не успя да го затвори навреме и сам направи така, че да има съприкосновение между него и съперника, вместо или да го затвори с тяло или поне в краен случаи да избие топката в свободно пространство или в корнер. Но не това е важното. Важно е защо се допусна да се стигне до тази ситуация. На картинката (Фиг. 1) всичко изглежда добре - хубаво подредена отбрана, двама опорни, единият пресира, другият подсигурява, двама външни халфа, които да помагат на бековете. И тук идва грешката - двамата може би най-важни играчи са надиграни съвсем лесно, откъдето се получава и ситуацията за дузпата. Защитните функции във възходящ ред са - пресиране, подсигуряване, покриване. Пресата тук не успя, след това и подсигуряването и се стигна до дузпата. Но това не е толкова голяма грешка, с оглед класата на съперника.

Фиг. 1

В 61 мин. играч на съперника увлича трима наши бранители, а техният нападател е оставен абсолютно непокрит и разстоянието между него и нашият централен бранител е прекалено голямо, за да успее да реагира и да го парира на време (Фиг. 2). Нападателят от своя страна успява да подаде необезпокояван на съотборник, който въпреки че се намира около точката за изпълнение на дузпа, е с гръб към вратата, следователно при добра преса от двама би трябвало да му се вземе, избие или поне да се парира негово водене на топката, удар или пас. Но какво се получава всъщност (Фиг. 3) - пресата е ненавременна и неуспешна, той увлича отново трима наши играчи, а цели трима съперници остават абсолютно свободни и се стига до опасен удар, но за щастие този удар не доведе до гол.

Фиг. 2

Фиг. 3

Все пак в 66 минута логичното се случи и холандците удвоиха преднината си след пробив на Вайналдум. В началото на неговия пробив той е едно на едно с наш бранител, който не е подсигурен (Фиг. 4). Разбира се, той го преодолява, следващия ни бранител закъснява с пресата и решава просто да му стои, а в този момент около дъгата съперник остава непокрит. Росен Колев вижда това и тръгва да го покрива (Фиг. 5 и 6), но всъщност прави грешка - по този начин оголи зоната си, а след като Вайналдум премина и през втория си опонент, за Колев беше вече твърде късно да се върне и резултата стана 2-0. Грешка на Георги Костадинов, че не успя да затвори от лявата страна Вайналдум и допусна да го премине от тази страна (Фиг. 7). След като е избрал да му стои, а не да го пресира, трябваше да го избута извън наказателното поле или към дъгата (особено и след като Колев тръгва натам, за да покрива съпенриков играч) и да спечели пространство по този начин. 

Фиг. 4

Фиг. 5

Фиг.  6

Фиг. 7

В 73 минута холандците имаха поредното си положение пред българската врата. След дълга топка дълбоко в нашата половина се стига до ситуация трима на трима в нашата половина (Фиг. 8). Наш играч успява много добре да избие топката с глава и по този начин да спечели време и пространство. Но какво се получава. Първо, нашите не успяват да се върнат на време. Второ, все пак в средата на терена успяваме да създадем числено превъзходство (2 срещу 1) и би трябвало още тук да се пресира и да се спечели топката. Но единият играч е преодолян лесно, а другият така и не успява да се върне напълно, за да помогне (Фиг. 9). И се получава ситуация трима на четирима в полза на холандците, което е недопустимо. А малко по-късно трима на двама отново в полза на съперника. За наша радост до гол не се стигна.

Фиг. 8

Фиг. 9

Третият гол няма да го разглеждам подробно. С хубав пас, който разкъса нашата отбрана, холандците направиха резултата класически. Отново липса на добра преса още в средата на терена (а такава е нужна, особено когато губиш с 2-0), лошо позициониране от страна на левия бек.

Четвъртият гол падна от статично положение. Доста слабо звено в играта на нашите, което се видя още през първото полувреме. Няма какво да коментирам.

Петият гол отново от дузпа, до която се стигна, защото играч на холандците премина през трима наши играчи, които не оказаха почти никаква съпротива. Дузпа и резултатът е разгром - 5:0.

Подбрал съм и още едно положение от мача срещу Шотландия. Става дума за втория гол на шотландците (Фиг. 10). Да, голът падна в 89 минута, умората си казва думата, но това не е оправдание. Нека видим. Дълга топка, изпратена към нашето наказателно поле. Защитната ни линия - съвсем разбита. Незнайно защо левият централен бранител и левият бек се изтеглят напред (опит за изкуствена засада?!). Разбира се, останалият непокрит съперник подава на свой съотборник, който с малко доза късмет реализира попадение. Докато става всичко това (подаването към крилото, а след това и неговия пас към централния нападател Роудс) полузащитата ни спи, а централният и левият бранител въобще не бързат да се върнат и да помогнат на съотборниците и стават само свидетели на гола в тяхната врата.

Фиг.  10

Множество от тактически грешки. Липса на добра преса, липса на всякава преса, няма подсигуряване, недобро покриване. Три фундаментални основи на играта в защита. Такива грешки се правят и от най-големите, разбира се. Но веднъж да ги направиш - добре, взимаш си поука. Но когато във всеки мач се получават подобни грешки - това вече не е липса на концентрация или на мотивация, а си е чисто незнание и липса на тактическо мислене. А без такова мислене в днешния футбол няма как да победиш.

Това е горчивата истина. Българският футбол е в криза, упадък, разрушение. Някой ще кажат, че съм прекалено критичен. Да, може и така да е. Но ако искаме да се развиваме, да тръгнем напред, ние трябва да сме критични, трябва да си взимаме поуки от грешките, трябвя да можем да понесем критиката, и най-важното - да казваме истината. А истината е една - в България не се работи правилно, най-вече с децата, юношите, младежите, тоест бъдещето ни. По този модел епизодични проблясъци ще имаме (както и епизодични таланти ще се появяват) - победи в контролни срещи и победи над "футоблни гиганти" като Малта, Люксембург (то скоро време май и тях няма да можем така лесно да побеждаваме). След като младежите ни са толкова тактически неграмотни, как да очакваме, че те ще израстнат? Как да очакваме, че те ще успеят? В България ще имат успехи, може и да станат добри за българските стандарти, но в Европа никой няма да ги чака тепърва да научават основни неща от футбола. Има много примери за таланти, отишли в Турция, Германия, Франция, където просто не успяват тактически да се справят и затова и не успяват да се развият, да напреднат. Футболът особено в последните десет години израстна много откъм тактическа гледна точка, интелектуализира се с всяка година. Явно ние не можем да вървим по този прогрес. Докато не осъзнаем нещата, докато не кажем нещата с истинските им имена и докато не се започна работа по школите - резултати няма да има и ще продължваме да копаем дъното.

Искам да отбележа, че аз не критикувам футболистите. Критикувам техните учители. Защото те са виновни за тези грешки, които правят. Те са хората, които трябва да ги научат. Защото в модерния футбол не е достатъчно да имаш хубав дрибъл, хубав шут, да можеш да правиш финтове и разни такива неща - за мен тези играчи си остават просто "фрийстайлъри" и нищо повече. Играчи за улицата. За професионалния футбол ти трябва да си нещо повече, трябва освен да имаш качества, да имаш и знания. За какво ти е този добър удар, ако не знаеш как да се освободиш от противник, за да го използваш или как да се движиш по терена, че да се откъснеш от пресата на противника? И въпреки всички негативни резултати аз все още се надявам, че доброто бъдеще на футбола ни предстои и ще го бъде, но за да има необходимите успехи, трябва да има търпение и работа, работа и пак работа. Само така ще стане. А докато чакаме, ще трябва да търпим поредните загуби и провалени квалификации. Бъдещето е в нашите ръце, нека не чакаме, а да започнем работа.