Трета контузия за Лионел Меси този сезон. При това ще почива поне два месеца, което означава, че голямата звезда на модерния футбол и Барселона ще изпуснe със сигурност всички мачове на своя тим до края на годината. При положение, че за четири години в периода 2008-2012 Меси бе аут само веднъж за две седмици. Все още няма поводи за притеснения, но със сигурност "десетката" на Барселона трябва да се замисли върху нещата. На пръв поглед най-нормалното нещо бе Меси да намали темпото и да получи някоя друга контузия. Все пак говорим за шест-седем сезона на изключителни натоварвания и поддържане на постоянно невероятно високо ниво. Хората дори забравиха, че Меси не е машина и все някога тези контузии щяха на похлопат на вратата. Въпросът е можеше ли Меси да избегне тези контузии или поне възстановявянето да бе по-бързо.
Това е шестата мускулна травма на Бълхата от началото на календарната година, четвърта от началото на лятото и трета от началото на сезона. Напълно логично испанските медии обявиха 2013 г. като "ужасната година на Меси". За нея и особено за втората половина си има повече от логична причина. И това е фактът, че Лео нито си почина пълноценно това лято, нито проведе пълноценна подготовка. На теория ваканцията му продължи цели 47 дни. Време, което би трябвало да е повече от достатъчно за пълна почивка и възстановяване. Но не и в случая на Меси. Защото времето му бе запълнено до минутка с всякакви рекламни и/или благотворителни мероприятия в най-различни точки на планетата. Поради което рядко му се случваше да се задържи повече от 1-2 дена даже в родното Росарио. В 95% от случаите не ставаше дума за изяви от името на Барса, а мероприятия, касаещи единствено личния му интерес. И цялото това безкрайно пътуване нямаше как да не се отрази зле на кондиционното и физическо състояние. Отделно за Лео бе организирано и цяло турне с шоу мачове между Приятелите на Меси и Останалия свят, което допълнително го натовари с пътувания. И така в рамките на 47 дни ваканция той навъртя умопомрачителните 91 789 км.
Пътешествията му продължиха в същия дух и по време на подготовката му за новия сезон с Барселона, където Лео намина и през Азия, ако 17 дни тренировки могат изобщо да бъдат наречени подготовка. А и това си бе откровено бизнес турне, в което единствената цел бе касата на каталунците да се запълни. Условията бяха железни - парите се превеждат само ако Лионел Меси играе. Така на Меси му се наложи да мине през Германия, Норвегия, Полша, Израел, Тайланд и Малайзия, преди в крайна сметка да се прибере в Барселона. Тоест след още 30 081 км, с които километражът му това лято удари сборно 122 333 км за 64 дни. Колкото три околосветски обиколки по Екватора.
По време на тази "подготовка" Меси даваше вид на напълно здрав след контузията срещу ПСЖ през април. Но истината лъсна още на мача за Суперкупата на Испания срещу Атлетико Мадрид на 21 август, когато бе сменен още на почивката заради болки в мускулите. Тогава Меси извади късмет, защото след седмица беше на крака, но месец по-късно мускулите на бедрата пак се обадиха и изгърмя за нови три седмици. За да се стигне и до тези два месеца сега. И всичко това заради лоша лятна подготовка, жертвана в името на рекламни и маркетингови цели.
Меси не е първата и единствена жертва на маркетинговите печалби. По същия път е минал и звездата на бразилския национален отбор от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век Маноел Гаринча. Ще цитирам неговата история от книгата на Игор Фесуненко "ПЕЛЕ, ГАРИНЧА, ФУТБОЛЪТ...", а вие сами можете да откриете приликите и да решите дали Меси ще последва докрай съдбата на Радостта на народа или ще успее да избегне участта на Гаринча:
"След Световното първенство през 1962 г. Гаринча продължи да блести за "Ботафого". Финалният мач за първенството Рио-де-Жанейро с "Фламенго" се превърнал в сензационен спектакъл на Гаринча, който вкарал три гола. [...] При прегледа след мача лекарят на отбора забелязал, че дясното коляно на Маноел нещо не е съвсем наред. Навярно се обаждала стара травма, получена по време на един приятелски мач в Баия, когато развеждали световните шампиони из страната, за да печелят пари от тях. Учените мъже прегледали крака и като поклатили глава, със загрижено свити устни произнесли шепншком неразбираемата дума "артроза". Присъдата била кратка и сурова: три месеца пълен покой и процедури. Иначе - край на футбола. И може би край на крака... Но по това време на клубът "Ботафого" се погдогвял за голямо турне в Европа...
Турнето било много съблазнително: шест мача във Франция и Италия. По 15 хиляди долара на всеки. Да, да, по 15 хиляди, ако в мача участвал Гаринча. А ако не излезе на трена, тогава - два пъти по-малко: седем хиляди и петстотин долара. Това е! А вие какво говорите: "кракът! процедури! три месец!" За какви три месеца може да става дума!... И когато Маноел влязъл в кабинета на председателя на "Ботафого" сеньор Сержио Дарси с молба да не го вземат в Европа, сеньор Сержио само се засмял. А след това казал сухо, че за това не може и дума да става, иначе той ще развали договора и загубите ще бъдат покрити от виновника - Маноел Франсиско дос Сантос. След това дълго уверявали Маноел, като го тупали по рамото: "Остави това! Помисли си, кракът! Кой от големите футболисти не го болят краката! Всички ги болят. Като се върнем, ще те настаним в клиника. Ще повикаме най-добрите специалисти..." И той заминал.
[...]
След завръщането на турнира клубът му дал отпуск. Извадили парченцето кост. Но било вече късно. Кракът бил съвсем болен. Започнали процедури, лечение. Изведнъж се разбрало, че главното не било артрозата, а скъсаният менискус. Познатият лекар Марио Тоуриньо направил операцията.
В "Ботафого" започнали да чувствуват, че Гаринча вече не е същият, че му е все по-трудно и по-трудно да печели пари. Още повече, че бил прехвърлил тридесетте години. Футболният "идол", както и "звездата" на кабаре, е добре, докато е млад ... И в деня преди карнавала през 1966 година го продали на "Коринтианс" от Сан-Паулу за 200 милиона крузейро (б.р. около 100 хиляди долара). В друг клуб, в друг град, в друг щат на Бразилия, където никой не се интересуваше от състояниетона крака му, "Коринтианс" знаеше едно: че е купил "би-кампиона" и искаше за парите си по-голяма компенсация.
Трибуните започнали да освиркват Маноел. Отначало плахо, след това все по-силно и по-силно. И строгите картоли (б.р. собствениците на клуба) мърморели недоволни: "Какво ти е, Мане, днес играта ти не вървеше!", "Момко, за тебе платихме много пари. А ти засега не ги оправдаваш. Чуваш ли?"
Всичко има край. И в един прекрасен (т.е. казано откровено, немного прекрасен) ден се изчерпи търпението на Маноел. Той тръшна вртата и си отиде. [...] И, разбира се, "Съдебна спортна комисия" взема точно такова решение, което очакваха от нея: дисквалификация за две години и забрана да участвува във всякакви официални мачове до изтичане срока на договора.
Отново вестниците си спомниха за него. Появиха се крещящи заглавия: "Сбогом, Гаринча!", Драмата на героя!", "Гаринча - скръбта на народа!", "Горчивият край!". [...] А след това изобщо престанаха да пишат за него. Забравиха го - и толкоз..."
Използвана литература: Игор Фесуненко, "ПЕЛЕ, ГАРИНЧА, ФУТБОЛЪТ", 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар