Левски - ЦСКА 2:1 (тактически анализ)

"Левски" победи вечния си съперник ЦСКА с 2-1 и по този начин си отвори път към борбата за шампионската титла. Мачът бе гарниран с множество тактически грешки, което доведе и до попаденията в двете врати.

Николай Митов започна двубоя с традиционната 4-2-3-1 схема, като наставникът на "Левски" не направи нито една промяна от мача с Литекс преди седмица. Единствената разлика бе в позицията на Кристовао Рамос, който оперираше зад централния нападател Жоао Силва, а по двете крила играеха Родригес и Илиян Йорданов. 

От своя страна Милен Радуконав отново извърши доста промени в стартовия състав, но не изневери на използваната от него 4-1-4-1 формация на игра - Лукас Саша играеше като единствен опорен халф, а изтеглени пред него бяха Анисе и Марсиньо. Спас Делев имаше ролята на централен нападател, а по крилата трябваше да му помагат Присо и Варела.

Подходи на двамата треньори

Играчите на Николай Митов бяха по-агресивните що се отнася до пресирането на съперника. Жоао Силва вършеше добра работа с пресата дълбоко в половината на ЦСКА, а Рамос също му помагаше, което попречи на гостите да изнасят топката с къси подавания. Мюлдер пък преследваше Присо по целия терен. Като най-опитен, от една страна, Йовов имаше за задача да организира атаките на отбора си, като често се връщаше между централните защитници, за да поеме топката. А от друга, Христо Йовов доста често пресираше високо играчите на ЦСКА, като по този начин в атака Стефан Велев най-често играеше в по-предни позиции, докато в защита бившият халф на Берое трябваше да подсигурява и покрива централната зона на терена. Рамос пък често се връщаше също дълбоко, като по този начин изтегляше персоналния му пазач Саша, което оставяше празни пространства в зоната пред централните защитници на ЦСКА.

Играчите на ЦСКА се опитваха да изнасят топката с къси подавания, но поради пресата на противника често се стигаше до изсипана топка в предни позиции, където Спас Делев бе обречен при борба за висока топка. Интресна роля имаше Марсиньо, през който минаваха почти всички атаки на "червените". Бразилецът бе нагърбен със задачата да се връща по-дълбоко, за да започва атаките на своя отбор, докато Анисе като че ли играеше по-близо да Спас Делев. Направи впечатление, че Марсиньо често се изтегляше и на фланга, помагайки по този начин на Присо. Със сигурност с тези бързи играчи Радуканов е търсел с извеждащи пасове да се намерят пролуки в защитата на Левски, но и Варела, и Присо бяха твърде неефективни. В защита ЦСКА бяха далеч по-предпазливи, не пресираха агресивно съперниковите играчи, търсеха повече стабилност в отбрана и се стремяха да не допускат празни пространства.

Битката в средата на терена

Много интересен бе двубоят в средата на терена, където играчите на двата отбора взаимно се неутрализираха. Схемата на Радуконав в средната линия е огледално построена на тактиката на Митов и по този начин всеки един играч имаше персонална задача. Марсиньо трябваше да пази Йовов, Анисе имаше за задача да внимава за включванията на Велев, а Лукас Саша наблюдаваше действията на Рамос. Трябва да отбележим, че доста често играчите на ЦСКА бяха твърде статични в защита, което позволяваше на "сините" да организират опасни атаки с бързи включвания от втора позиция. Също така както вече споменах Рамос често се връщаше по-назад, а Саша го следваше, но пък никой не покриваше неговата зона. Имаше ситуации, при които Йовов не успяваше да се върне на време, поради опита му за висока преса в половината на противника, което доведе до някои опасни положения пред вратата на Пламен Илиев, но благодарение на намесата на защитниците не се стигна до гол. Анисе и Марсиньо пък често бяха изтеглени прекалено в предни позиции, а неефективните им опити да спрат атаките на Левски в зародиш оставяше доста пространства пред останалия сам Лукас Саша.

Играта по крилата

Трябва да се отбележи, че малко топки достигаха до бързоногия холандски играч Родригес, поради успешното персонално покритие от бековете на "армейците". Лукас Саша също в някои ситуации помагаше на съотборниците си в опазването на холандското крило. Родригес и Илиян Йорданов няколко пъти смениха позициите си през първото полувреме, но без голям успех. Варела и Присо се връщаха, подсигурявайки Венков и Бандаловски. Трябва да се отчете доста слабото първо полувреме на капитана на "червените" Бандаловски, който не се запомни с почти нищо в предни позиции. Интересното бе, че в доста ситуации Мюлдер и Нуно Пинто бяха оставени да играят едно на едно срещу Варела и Присо. Родригес и Йорданов или закъсняваха да се върнат или въобще не го правеха. Може би целта на Митов е била крилата на Левски да се въпзолзват при грешки на нападателите на ЦСКА и да търсят празни пространства по крилата. Но единствено благодарение на някои неточни отигравания на Присо и Варела не се стигна до гол, иначе опасните положения пред вратата на Пламен Илиев идваха именно от фланговите играчи на гостуващия отбор.

Голът на Йовов

фиг. 1

фиг. 2

Цялата ситуация при откриването на резултата в полза на "Левски" е твърде интересна. ЦСКА започва атака от дясно, където Присо е с топката и опитва пас към свободния в центъра Анисе. Прави впечатление колко голяма разстояние има между Анисе/Марсиньо и Велев/Йовов (фиг. 1). Единствено добрата намеса на Роман Ели (или по-скоро слабото подаване на Присо) не доведе до опасна ситуация пред вратата на домакините. При ответната контраатака от страна на "Левски" Марсиньо и Анисе не успяха да се върнат на време (фиг. 2), Йовов получи необезпокояван топката фронтално срещу вратата и след щастлив рикошет кълбото влезе в мрежата за 1-0. Атаката на Левски не се разви чак толкова бързо, Йовов също доста се забави при нагласяване на топката, така че Анисе и Марсиньо имаха време да се върнат и да неутрализират тази атака, но така и не го направиха. Както вече отбелязах, Йовов в няколко ситуации не успяваше да се върне след висока преса, оставяйки празни пространства в центъра на терена, но поради невъзможността на играчите на ЦСКА да се възползват от численото си преимущество се стигаше именно до опасни контраатаки, минаващи през останалия в предни позиции Йовов.

Промени през второто полувреме

Милен Радуканов реагира още на почивката и второто полувреме Камбуров започна на мястото на Варела, а Костадин Стоянов замени контузения Венков. С включването на Камбуров високите топки вече бяха оправдани. Делев мина на левия фланг. ЦСКА започнаха по-агресивно, пресираха съперника дълбоко в тяхната половина и на свой ред опитваха по-бързи и остри атаки. Именно след преса на Камбуров още в началните минути на втората част Ели загуби топката, Анисе бе открит на добра позиция, но не успя да стреля точно и топката мина покрай вратата.

"Левски" продължи да пресира, макар и не толкова енергично. Силва и Рамос опитваха да затварят централните защитници при изнасянето на топката, а Йовов трябваше да не позволява на Лукас Саша да организира атакуващи действия. Капитанът на "сините" явно се поизмори, няколко пъти не успя да покрие зоната си и логично бе заменен от Станислав Ангелов. Неговата задача на терена не се различаваше с почти нищо от тази на Йовов, с единственото изключение, че все пак Ангелов влезе със свежи сили и успяваше по-добре да охранява зоната пред бранителите на своя отбор. А и все пак Анисе зае далеч по-изтеглена напред позиция в близост до Камбуров и задачата на Ангелов бе именно да наглежда за негови пробиви. Гаджев пък замени Рамос, заемайки неговото място зад Жоао Силва. Отново смяната бе пълна, даже може да се каже, че португалецът бе далеч по-подвижен и даваше повече опции в атака.

Така мачът продължи без много промени, а изтеглянето на Анисе в по-предни позици позволи на Левски да имат числено предимство в средата на терена. Марсиньо се върна по-дълбоко, за да изгражда атаките на армейците, а новата позиция на Анисе не доведе до желания натиск, въпреки лекото превъзходство в началните минути на второто полувреме.

След изравнителното попадение

Все пак ЦСКА достигна до така желаното изравняване на резултата - Марсиньо отбеляза красив гол от воле, след неуспешен удар на фаул в стената. След гола веднага бе заменен от Мишел Платини - явно желанието на Радуканов бе натискът да се усили с включването на Платини, който има далеч по-офанзивни функции от бразилския си сънародник. За съжаление на "армейците" тази смяна не доведе до така желания натиск, а напротив - "Левски" окончателно овладяха центъра и успяха да организират доста атаки, като се възползваха от празните пространства, оставени от Платини и Анисе в центъра на терена. С включването на Платини се очакваше играта да бъде изнесена в по предни позиции с негова помощ и по този начин да накарат играчите на съперника да се защитават още по-дълбоко. Но бразилецът така и не успя да създаде необходимото влияние върху играта на отбора си. В защитен план той трябваше да вземе функциите на Марсиньо - тоест да бъде близо да Велев, но така и не успя нито веднъж да се прояви (въпреки че Анисе следеше за действията на Велев през първото полувреме, през втората част заради изтеглената напред позиция мадагаскарецът се зае с персонално покритие на Станислав Ангелов). В тези минути след изравнителния гол на терена настъпи лек хаос в тактическите подредби и указания в играчите и на двата отбора, като "Левски" като че ли се възползва по-добре от настъпилата анархия на терена. Делев и Присо съвсем забравиха за дефанзивните си задължения, но това може да е и тактическа инструкция от Радуканов - играейки на ръба на засадата, отборът на ЦСКА да бъде далеч по-остър и с бързи подавания да се организират контраатаки. Платини и Анисе често не успяваха да се върнат на време, а атаките на "Левски" минаваха именно през центъра на терена, където имаше доста празни пространства.

Впечатление направи, че Гаджев играеше доста изтеглен напред в близост до наказателното поле и до Жоао Силва, за разлика от Рамос, който често се връщаше дълбоко, за да помогне в изграждането на атаките. Но благодарение на хаоса в полузащатата на ЦСКА Владимир Гаджев лесно намираше коридори и празни пространства, където да поеме топката. Много често в тези минути се получаваше ситуация четирима на четирима пред наказателното поле на гостите, дори и в някои атаки "Левски" имаха числено предимство, но до гол така и не се стигна. В 84-тата минута Вутов замени Илиян Йорданов, като младият талант на "сините" зае неговата позиция като ляво крило.

Играчите на ЦСКА тотално се разделиха на нападатели и защитници, като по този начин хубави контраатаки не се получаваха. А и дългите топки, изпратени към Камбуров, бяха лесно разгадаеми за "синята" защита. Платини така и не успя да "влезе" в мача, ако изключим един хубав извеждащ пас към Делев при първото му докосване до топката. Отборът на "Левски" като че ли се ориентира по-добре в създадения хаос, за което спомогна и слабата игра в защитен план на Анисе и Платини, а Лукас Саша често бе оставян сам в зоната пред защитната четворка.

фиг. 3

Логичното се случи в 90-тата минута, когато след центриране Жоао Силва се оказа на точното място и реализира победния гол. Ситуацията илюстрира напълно хаоса и анархията в защитен план, като при центрирането на Гаджев в и пред наказателното поле има цели шестима играчи на "Левски" срещу трима от ЦСКА (фиг. 3).

Заключение

Отборът на "Левски" успя да измъкне изключително важни три точки в борбата за титлата в българското първенство. Въпреки равностойното първо полувреме, ЦСКА се прибра с гол пасив на почивката, но след по-агресивна игра в началото на втората част успя да изравни резултата. Смяната на Марсиньо с Платини оказа своето огромно негативно влияние върху играта на "червените" както в атака, така и в защита. Нямаше кой да направи спойката между защитата и нападението, а Платини така и не успя да се ориентира в отбрана и да се справи с опазването на Велев. Анисе също съвсем се изгуби, което даде възможност на "сините" да организират атаки през центъра и да създадат числено превъзходство пред наказателното поле на армейците. Така след настъпилия хаос "Левски" се оказа по-съобразителен и измъкна победата с гол в последната минута.