Тактически анализ: Дания - България 1:1

Дания и България се изправиха един срещу друг в борба за второто място в Група Б на квалификациите за Световното първенство в Бразилия през 2014 г. Двубоят завърши наравно и по този начин българите запазиха аванса от две точки пред своя противник, но датчаните са с мач по-малко.

Любомир Пенев направи три промени в сравнение с мача срещу Малта. Дяков замени Георги Илиев в средата на терена, Илия Миланов застана на десния бек вместо наказания Йордан Минев. Изненадващо Тонев игра като централен нападател, а Манолев застана на обичайната си позиция - десен халф. Отборът се подвизаваше с интересна схема, в повечето случаи разположението на играчите образуваше 4-1-4-1 схема на игра, а понякога българите се подреждаха и в 4-4-2 (4-4-1-1), когато Гаджев се прибираше по-дълбоко до Дяков, а Попов помагаше на Тонев в предни позиции. 

Единствената промяна в състава на Мартен Олсен бе пускането като титуляр на ветерана Ромедал за сметка на младия Йоргенсен. Дания започна мача с обичайната 4-2-3-1 формация, като Зимлинг най-често се прибираше дълбоко, за да започва атаките на отбора си и схемата придобиваше вида 3-3-3-1.

Почти през целия мач датчаните доминираха, особено във владението на топката, а българите чакаха своя шанс на контраатаки. Но трябва да се отбележи и добрата тактическа игра на отбора на България, който не се върна в глуха защита, а пресираше съперника, затваряше добре пространствата и не позволи на противника да достига до опасни ситуации. Националните на Дания играеха с повече подавания и разигравания на топката, опитваха се атаки през центъра, но не успяваха да стигнат до чисти положение. В началото на първото полувреме датчаните имаха осезаем превес, а българите трудно успокояваха играта. Имаше доза притеснение и напрежение в гостите, които не бяха толкова агресивни нито в пресирането, нито в атаките, а също така трябва да споменем и някои индивидуални грешки, които можеха да доведат до гол. Въпреки това играта се водеше предимно в центъра на терена и въпреки превъзходството на датчаните във владението на топката най-опасните ситуации пред вратата на Николай Михайлов станаха от ъглови удари или центрирани топки, където домакините имаха ръстово предимство с включванията на Агер и Кяер, а да не забравяме и техния снажен таран Корнелиус. Именно след ъглов удар в 22-та минута датчаните стигнаха до най-чистото си положение, когато Гаджев изпусна Стокхолм, който засече топката, но Ники Михайлов прояви страхотен рефлекс и успя да избие топката преди да влезе с целия си обем във вратата.

Най-важната битка бе в средата на терена. Българите приемаха играта в своята половина през по-голямата част от първото полувреме, най-вече поради невъзможността да затворят добре центъра на терена, където Стокхолм и Зимлинг бяха оставени да изграждат атаките на своя тим. Дяков имаше задачата да опази Ериксен, а Попов и Гаджев бяха поставени в малко по-предни позиции. Попов като че ли беше играчът с по-атакуващите функции, тоест да помага на самотния напред Александър Тонев, а основна задача на Гаджев бе да руши атаките на противника още в техния зародиш. Интересна роля имаше халфът на Левски - той трябваше да опази, пресира, затваря един от двамата полузащитници от Стокхолм и Зимлинг. Трябва да отчетем, че Гаджев не се справи лошо с тази задача, въпреки някои проблеми и неточности, особено през второто полувреме напълно неутрализира тази силна зона на домакините. Но през първата част липсваше агресивност в защитните действия и на тримата български полузащитници - оставиха спокойно да разиграват Зимлинг и Стокхолм, не пресираха дейно противника, а в атакуващ план също не искаха достатъчно топката и не поемаха отговорност за изграждането на атаките. Все пак при възможност играчите на Любомир Пенев опитваха преса дълбоко в половината на противника и дори успяваха да накарат противниците да изчистят топката. В атака и Гаджев, и Попов рядко се откриваха или прибираха дълбоко, за да поемат топката, а същото може да се каже и за Миланов, който бе изолиран на крилото. Виновници за това са и добре подредените датчани, които напълно владееха средата на терена и по този начин полузащитата на гостите не предприемаше излишни рискове при владението на топката в централната част на терена и съвсем логично българските атаки бяха предимно по крилата. В защитен план българите се подреждаха в 4-4-2 (4-4-1-1) схема, докато в атакуващ Дяков заемаше роля пред централните бранители, а Гаджев и Ивелин Попов леко се изтегляха напред - по този начин българите се построяваха в 4-1-4-1 формация. Илия Миланов и Веселин Минев също не бяха агресивни в атакуващ план, мислеха повече за защитните си задължения и като цяло отборът хвърляше повече сили в защита в началните минути. Това все пак е обяснимо с оглед тежкото гостуване в Копенхаген, а и се забеляза известно напрежение в началото на мача. Именно това, че крайните защитници не помагаха на колегите си пред тях пък даваше шанс на домакините лесно да прекъсват нашите атаки по крилата, където Манолев и Георги Миланов биваха добре затворени и подложени под преса от скандинавците. И двата отбора добре бяха разучили слабите и силните страни на противника и взаимно се неутрализираха, с леко предимство за домакините. Поради превъзходството на датчаните в средата на терена малко топки достигаха и до Тонев - по-скоро негова задача бе да гони изчистените топки от страна на българските защитници.

Датчаните от своя страна добре разиграваха в средата на терена, в някои случаи дори успяваха да преминат първата линия от четирима полузащитници на гостите, което доведе до някои опасни центрирания към българското наказателно поле, но Иван Иванов и Бодуров показваха стабилна игра. Бодуров получи контузия в средата на първото полувреме, което доведе до неговата смяна с Радослав Димитров. Младият Илия Миланов застана до Иван Иванов в центъра на защитата, а Радослав Димитров трябваше да спира набезите на Крон-Дели по дясното крило. В минутите след смяната на Бодуров домакините имаха няколко положения, но не успяваха да реализират натиска си. Точно когато българите бяха поизравнили играта и дори направиха няколко хубави продължителни разигравания, датчаните успяха да натиснат съперника си и достигнаха до две много опасни ситуации от корнер, както и няколко остри центрирания. Колебанията в играта на България бяха допуснати по-скоро от психологическа гледна точка, колкото от някакво сътресение поради смяната на Бодуров или лоша игра на Радослав Димитров. Дори влезлият като смяна десен бек на Славия даде нови опции за българите, поради по-агресивната му игра най-вече в атакуващ план, където на няколко пъти се включи добре. В тактическата постройка на Дания Стокхолм и Зимлинг често се прибираха дълбоко и заставаха между двамата централни защитници Агер и Кяер, което даваше възможност на Поулсен и Якобсен да се изтеглят и включат в атаката на отбора. По този начин датчаните заиграваха в 3-3-3-1 схема, когато трябва да разгръщат атаките си, а в защитен план играеха с 4-2-3-1. По-често Зимлинг имаше задачата да разиграва топката от по-задна позиция, но заедно със Стокхолм често сменяха местата си. Това обърка до известна степен гостите, които не смееха да пресират толкова дълбоко, а и може би в началото не беше ясно кой трябваше да пази Зимлинг - по този начин датчаните необезпокоявани разиграваха и градяха атаките. Играта на датчаните бе ясна - с много подавания в центъра да притиснат българската защита, а след това с подаване на крилата и последвано центриране да се търси отбелязване на гол. Трябва да отбележим, че в първата част на мача тази тактита успяваше до някъде, с оглед на факта, че Гаджев и Попов не успяваха да пресират достатъчно бързо и агресивно (особено когато домакините вече навлизаха в половината на българите). Интересна роля имаше централният нападател Корнелиус, който трябваше да замени изхвърления от отбора Бендтнер. За разлика от Бендтнер (който по време на европейското на върха на атаката се движеше предимно по ширина) основна задача на младия Корнелиус (освен да се бори за високите топки  и да бъде главна цел на центриранията в накацателното поле) бе да получава топката с гръб към вратата, след което да я раздава на намиращите се близо до него Крон-Дели или Ериксен. Но благодарение на добрата игра в защита на българите Корнелиус не се озова нито веднъж на добра позиция в или около наказателното поле, с изключение на началото на мача, където имаше възможност за удар при разбъркване след центриране в българското наказателно поле. Крон-Дели имаше по-централна роля от неговия съотборник на другия фланг - Ромедал. Докато лявото крило на датчаните често се прибираше към центъра и участваше в разиграването на топката (може би целта е била Корнелиус да получава повече подкрепа), то Ромедал се задържаше предимно на крилото в близост до тъчлинията. Както вече споменах Гаджев и Попов не бяха достатъчно активни в атакуващ и изграждащ план, Георги Миланов се губеше в по-голямата част и малко топки достигаха до него. Повечето атаки на българите се развиваха по дясното крило с участието на Манолев и включващият се Радослав Димитров, а също така трябва да отбележим, че Тонев по-често се озоваваше в дясната част на терена, което допълнително усилваше натиска. През първата част отборът на България се защитаваше добре в схема 4-4-2, където Гаджев стоеше прибран близо до Дяков. Въпреки превъзходството по владение на топката на датчаните резултатът все още не бе открит, гостите до някъде успяваха да пресират и да неутрализират атаките на скандинавците. Важна роля имаше Гаджев, който въпреки че играеше в по-задна позиция пресираше дълбоко и заедно с общите усилия на Тонев и останалите от полузащитната четворка на няколко пъти успяха да накарат играчите на Дания да чистят топката. Датчаните се опитаха с някои остри центрирания да отбележат, но като цяло до чисто положение не се стигна, с изключение на опасния удар на Стокхолм от корнер.

Второто полувреме започна както първото - с доминация на домакините. Но играчите на България бързо успяха да изравнят играта и най-вече да спрат атаките на датчаните през центъра. Основна роля за това имаха Гаджев и Попов, които вече пресираха доста по-дълбоко и най-вече агресивно Стокхолм и Зимлинг. Трябва да се отбележи, че Гаджев заигра изнесен по-напред не само при атакуващи действия, но и когато отборът се защитава, което спомогна да вземат известен контрол в центъра или поне Зимлинг и Стохколм вече не успяваха така спокойно да разиграват топката. По този начин Дания не успяваше вече спокойно да изгражда атаките си в центъра и нападателните им действия се разгръщаха най-вече по крилата. Така българите изравниха играта и на своя глава доста по-системно започнаха да нападат - именно по крилата, където включилите се напред Якобсен и Поулсен оставяха празни пространства в зоните си. Трябва да отбележим, че ако през първото полувреме България рядко атакуваше и мислите на играчите бяха насочени предимно към стабилна защита, то през второто полувреме контраатаките им бяха доста успешни, като Миланов, Манолев, Гаджев, Тонев, Попов се изтрелваха светкавично в предни позиции при добри възможности, за да усилят натиска и да реализират положенията. Така се случи и при гола на Станислав Манолев, когато след грешка в атаката на домакините и добър извеждащ пас по лявото крило Тонев успя да намери включилият се на скорост Манолев. След гола българите имаха още няколко опасни контраатаки именно в този стил, докато датчаните не успяваха да достигнат до опасни положения, но в единствената грешка на българската защита, когато Корнелиус беше изпуснат да овладее топката в наказателното поле, Илия Миланов фаулира централния нападател на домакините, а капитанът на "червения динамит" Агер не сгреши от бялата точка. След изравнителното попадине като че ли и двата отбора се поуспокоиха и играта се водеше предимно в центъра. Датчаните продължиха да изнасят топката с дълги подавания, поради добрата агресивна преса и заставане от страна на българите, които успяха и да поуспокоят топката и на свой ред да направят някои атаки с повече подавания. Като цяло играта бе равностойна, с лек превес във владението на топаката за домакините. Влезлите като резерви Йоргенсен и Шьоне не добавиха повече острота в атаките им и като цяло постройката на датчаните не се промени. Идеята на Олсен може би е била Йоргенсен, който има по-централна роля за разлика от Ромедал, да помага на единствения нападател Корнелуис, а и все пак двамата си партнират и в Копенхаген, но това не сполучи. Любо Пенев извади Попов, а на негово място влезе Георги Илиев, но схемата не се промени, единствено може би Илиев внесе стабилност в средата на терена, поради по-дефанзивните си качества от Попов. Тази смяна показа, че Пенев ще търси повече преимущество в полузащита, където трябваше да успокоим топката и да я разиграваме продължително - Илиев се връщаше доста по-дълбоко от Попов, чиято задача бе повече да помага на Тонев в предни позиции. В края на мача Олсен рискува с пускането на снажния Макиенок на мястото на Зимлинг - красноречива смяна, подсказваща намерението на Мортен Олсен отборът му да заиграе с дълги подавания и центрирания в наказателното поле на българите. Изваждането на Зимлинг бе логично, най-вече защото през втората част българската полузащита неутрализира атаките на домакините и подаванията на Ники Зимлинг и ветеранът Стокхолм не носеха нужната креативност в играта на "червения динамит". Така или иначе тази последна смяна не донесе желания резултат, въпреки огромната промяна в стила на игра на Дания. Българите успяха да удържат на високите центрирания, а Иван Иванов се справи блестящо при избиването на високите топки. Така отборите си поделиха точката, която дава леко предимство на датчаните, с оглед мачът по-малко, както и предстоящите им лесни наглед двубои срещу Малта и Армения.

фиг. 1

фиг. 2

Още в началните минути ясно се виждаше разположението на играчите на Дания - Стокхолм се прибира дълбоко, играейки между Кяер и Агер, което дава възможност на крайните защитници да се изтеглят напред (фиг. 1 и фиг.2). В тези начални минути българите са се подредили 4-4-2 (4-4-1-1) - ясно се вижда образуваната линия от четирима в полузащитата и в предни позиции Тонев и Попов. Включването на крайните бранители на датчаните пък позволяваше на Крон-Дели и Ромедал да се придвижват в по-централни позиции и да разиграват топката, което допълнително допринесе за първоначалния превес в средата на терена отдомакините.

фиг. 3

При добри възможности българите опитваха и преса дълбоко в половината на домакитине още в началните минути, което принуждаваше датчаните да чистят топката напред (фиг. 3). Но в течение на първата част "червеният динамит" успя да намери верния ритъм и българите приеха играта в своята половина. На картинката ясно се вижда движението на играчите, както и покриването на Зимлинг от страна на Гаджев.

фиг. 4

При опит от страна на България да разгърнат атаката си с подавания през центъра, домакините моментално прилагат преса и цели трима датчани са обградили опорния халф Дяков (фиг. 4). Гаджев е доста далеч от тази ситуация и не успява да помогне на съобторника си. Дяков ще върне топката на Веско Минев, който отново ще бъде пресиран от противника и топката ще бъде изгубена. Трябва да отчетем добрата отборна преса, която прилагаше отборът на Дания и която попречи на гостите добре да разгръщат атаките си - било то по крилата или през центъра.

фиг. 5

На фиг. 5 още веднъж чудесно се вижда разположението на полузащитната четворка на гостите, а също така и прибирането на Зимлинг дълбоко между централните бранители. Високата полузащитна линия на българите имаше за цел да не допусне именно датчаните спокойно да разиграват топката и да ги притиснат в тяхното наказателно поле. Все пак трябва да отбележим, че датчаните добре разиграваха топката и успяваха да изнесат топката с множество подавания. Но България бяха гости и нямаше как да прилагат постоянна преса в противниковата половина, така че изтеглената леко напред полузащита бе най-логичното решение за спирането на датските атаки.

фиг. 6

На фиг. 6 е показана ролята на Владимир Гаджев - който не дава пространство на Зимлинг спокойно да се обърне и да разгърне атаката на отбора си. Може би Гаджев имаше най-важната роля в мача и ако през първото полувреме бе малко по-предпазлив, то през втората част се справи безупречно в тази задача. При тази ситуация на Зимлинг не му оставя нищо друго освен да върне отново топката на Агер - тоест пресата на Гаджев е постигнала своята цел.

фиг. 7

Отново българите са принудени да разгърнат атаката си по крилото, където Манолев бива веднага пресиран от трима играчи на Дания и топката ще бъде изчистена от Симон Поулсен (фиг. 7). Също така датчаните добре са затворили съотборниците на Манолев и той няма голям избор. 

фиг. 8

Отново преса на българите в половината на датчаните (фиг. 8). Любо Пенев добре бе разучил противника и отборът му се опитваше максимално да неутрализира атаките им още в техния зародиш. Виждаме как Гаджев е застанал близо до Зимлинг, което не дава възможност на Поулсен да комбинира с него. Датчаните успяха да спечелят тъч от тази ситуация, но пресата от страна на българите бе факт.

фиг. 9

На фиг. 9 ясно се вижда дълбоката преса на българите и много важната роля на Гаджев, който отново добре покрива Зимлинг, което не му дава възможност да поеме топката.

фиг. 10

Още в началото на второто полувреме ясно се виждаше промяната в схемата на България - Ивелин Попов се е върнал малко назад, Гаджев от своя страна е изтеглен в по-предни позиции, образувайки линия от четирима халфове зад единствения централен нападател Александър Тонев, а Дяков е в ролята на дефанзивен полузащитник пред защитната четворка (схема 4-1-4-1; фиг. 10). Това бе една изключително важна промяна в хода на мача. По този начин българите затвориха центъра на терена, където вече Зимлинг и Стокхолм не намираха празни пространства и не успяваха успешно да изграждат атаките на отбора си. Също така изтеглянето напред на Гаджев му даде възможност да пресира по-агресивно и по-напористо дълбоко в половината на датчаните двамата им опорни халфове, което допринесе за затварянето на играта в тази зона. И така атаките и на двата отбора бяха концентрирани предимно по фланговете. 

фиг. 11

На фиг. 11 се вижда новото разположение на българските играчи - Гаджев все още персонално пазеше Зимлинг, докато Попов се бе върнал назад, за да "маркира" другия опорен халф на домакините - Стокхолм. Това накара играчите на Дания да започнат да играят с дълги топки към Корнелиус или да развиват атаките си по крилата. Кяер и Агер изнасяха най-вече топката с дълги подавания по диагонал към включилите се напред бекове или високия Корнелиус (именно при една дълга топка от Кяер към Корнелиус в наказателното поле се стигна до ситуацията с отсъдената дузпа и изравняването на резултата - снажният датчанин успя да се пребори и добре да гърдира топката, което накара Илия Миланов да го фаулира). По този начин и двата отбора се неутрализираха взаимно в центъра. Поради доброто затваряне на Стокхолм и Зимлинг се наложи Ериксен да се връща доста дълбоко, за да играе с топката, но бе твърде далеч от наказателното поле и не успяваше да допринесе необходимата креативност.

фиг. 12

В началото на второто полувреме датчаните продължаваха да владеят повече топката, но българите успяха да създадат и някои доста опасни контраатаки. На фиг. 12 виждаме отново новото разположение на Попов и Гаджев, а също така и прибранията дълбоко Ериксен. В тази ситуация Ериксен е принуден да подаде топката назад, но пасът му ще се окаже твърде слаб - Попов успява да я открадне, но за съжаление неговото подаване към Тонев бе неточно.

фиг. 13

На фиг. 13 е представена пресата на датчаните - Стокхолм веднага затваря Гаджев, който е принуден да върне топката към Илия Миланов. Още едно доказателство за неутрализирането изцяло на центъра на терена, където и двата отбора затваряха добре съперниковите играчи. 

фиг. 14

На фиг. 14 е показана и другата тактическа промяна в състава на България. За разлика от първото полувреме, когато Тонев често оставаше сам в предни позиции, сега ясно се вижда как цели четирима играчи са се впуснали напред, за да създадат числено преимущество. Малко по-рано Гаджев бе избил топката от Ромедал, което доведе до това празно пространство в лявата зона на защитата на домакините. Ако през първото полувреме българите не се възползваха от празните пространства, оставени от Якобсен и Поулсен при включването им в атака, то през втората част това бе основната идея за атаките на "лъвовете". Трябва да се отбележи, че отборът на Дания започна да греши при подаванията си, което е резултат от агресивната и резултатна преса на българите. Именно от подобна преса от страна на Гаджев и грешка на Поулсен се стигна до тази контраатака, която бе превърната в гол от Станислав Манолев след чудесния пас на Тонев.

фиг. 15

На фиг. 15 е показана ситуацията при гола на България - включването на Тонев, Георги Миланов, Попов и Станислав Манолев, като се създава ситуация четирима на четирима в наказателното поле.

фиг. 16

Малко след откриването на резултата българите имат и втора възможност да отбележат гол и отново виждаме светкавичното включване в атака на атакуващите играчи на България, което довежда до числено предимство (фиг. 16). В тази ситуация Тонев реши да играе сам и ударът му бе неточен, но отчитаме поредната добра контраатака на гостите.

фиг. 17

На фиг. 17 е показана ролята на Гаджев - и през второто полувреме тя бе да затвори Ники Зимлинг. И докато през първата част Зимлинг често оставяше свободен да разиграва топката, то тук Гаджев не се страхуваше да го следва навсякъде по терена.

фиг. 18

На фиг. 18 виждаме разположението на българския национален отбор. Георги Илиев и Владимир Гаджев персонално пазят Стокхолм и Зимлинг, което ще накара Кяер да започне атаката на отбора си отново с дълга топка. В тези моменти българите се подреждаха в схема 4-3-2-1, поради връщането на Миланов и Манолев на линията на Дяков, за да неутрализират и играта по крилата на датчаните. В минутите след гола играта и на двата отбора се успокои и темпото на игра се намали. Като че ли и двата тима не посмяха да рискуват в тези минути и играта се водеше предимно в центъра, доста грешни подавания и от двата отбора и до чисти положения не се достигаше.

Дания владееше повече топката, опитваше да гради атаки с повече подавания, но чисти положения пред вратата на Николай Михайлов липсваха.  През първата част и двата отбора бяха по-внимателни и предпазливи, като че ли се разузнаваха и чакаха грешка на противника. И въпреки доминацията на "червения динамит" във владението на топката, дори и в ударите към вратата, резултатът не бе открит. През втората част българите тотално затвориха центъра на терена и започнаха да контраатакуват по-масивно, което доведе до гола на Манолев. След попадинето на българите датчаните отново взеха контрола над мача, но така и не успяваха да пробият защитата на гостите. Все пак при една от малкото ситуации, в които централните бранители изпуснаха Корнелуис, се стигна до дузпата и изравняването на резултата. След това и двата отбора намалиха темпото, а направените смени не промениха много облика на мача. По този начин двубоят завърши при резултат 1-1, а битката за второто място в групата ще бъде повече от жестока.