Из архивите на футбола: "Мачът на века": Англия - Унгария 3:6 (тактически анализ)

В новата рубрика всяка седмица ще публикувам мач от далечното или близко минало, който ще бъде разглеждан от тактическо естество. Първият тактически разбор ще бъде върху мачът Англия - Унгария, където великите унгарци нанасят първа загуба на "Уембли" за англичаните.

Мачът се играе на 25 ноември 1953 г. По онова време унгарците са първа сила във футбола, шампиони на олимпийските игри и в серия 24 мача без загуба. Англичаните пък до този момент нямат загуба на своя "Уембли". Английската преса обявява двубоя за "мача на века" - създателите на играта се изправят срещу най-добрия отбор по онова време. Мачът се играе пред 105 хиляди публика на митичния стадион.

Англия (3-2-2-3): Мерик - Рамзи, Ексерли, Райт - Джонстън, Дикинсън - Сюел, Тейлър - Матюс, Мортенсен, Роб;

Унгария (3-2-3-2): Грошич - Бузански, Лорант, Лантош - Божик, Закариаш - Хидегкути - Будай, Кочиш, Пушкаш, Цибор;

Голмайстори: 0:1 Хидегкути (1), 1:1 Сюел (14), 1:2 Хидегкути (22), 1:3 Пушкаш (25), 1:4 Пушкаш (29), 2:4 Мортънсън (38), 2:5 Божик (50), 2:6 Хидегкути (53), 3:6 Рамзи (67 - дузпа).

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

Англичаните излизат в популярната тогава W-M формация (3-2-2-3), докато унгарците, ръководени от Густав Шебеш, използват революционната 3-2-3-2 (като в някои случаи прелива в 2-3-2-3), която тотално обърква домакините. Още в началото на мача гостите тръгват в атака и резултатът е открит в първата минута след силен шут от Хидегкути от границата на наказателното поле. В десетата минута унгарците удвояват преднината си, но голът им е отменен поради много спорна засада. Но още в първите няколко минути се забелязва голямото предимство на гостуващия отбор, най-вече в тактически план. Постоянна смяна на позиции, бързи пасове, атаки през центъра и най-вече дълбоко прибраният централен нападател (играещ като "фалшива деветка", ако можем да си послужим със съвременен термин) - всичко това тотално обърква англичаните, които са като ударени от гръм. Пушкаш и Кочиш постоянно сменят позициите си, а връщането назад на "централния нападател" Хидегкути, за да поема топката, обърква защитата на домакините, които не знаели дали да преследват нападателите по терена или да останат на позициите си. Дефанзивният халф Хари Джонстън така и не успява да реши дали да пресира Хидегкути или трябва да пази Пушкаш, а понякога дори се случвало Джонстън и централния защитник Ексерли да нападат Хидегкути, което оставяло огромни празни пространства за бързите атакуващи играчи на унгарците. Англичаните все пак успели да се върнат в мача в 13-тата минута, благодарение на гола на Джаки Сюел. Но радостта на домакините била кратка - в 20-тата минута Хидегкути върнал преднината на унгарците, отбелязвайки след лошо изчистена топка на домакините, а четири минути по-късно Ференц Пушкаш вкарал трети гол за унгарците - след центриране отдясно топката попаднала при Пушкаш, капитанът на англичаните Били Райт направил опит за шпагат, но Пушкаш, залъгвайки го прибрал топката близо до себе си и разстрелял вратаря на англичаните от близко разстояние. Англичаните просто не можели да отнемат топката на унгарците и в 27-та минута резултатът вече бил разгромен - Пушкаш вкарал за 4-1. След изпълнен фаул от Бошик топката попаднала при нападателя на унгарците, който не пропуснал и този път да вкара топката в мрежата. В ответната атака чудесна възможност се появи пред крилото на домакините Роб, но вратарят на унгарците проявил страхотни рефлекси. Все пак Мортенсън върнал едно попадение за своя тим в 38-та минута и така резултатът на полувремето бил 4-2 за гостите. 

Второто полувреме продължило отново с тактическа и техническа доминация от страна на унгарците. Бошик направил 5-2 в 50-тата минута, а в 53-тата Хидегкути оформил своя хеттрик. При една от малкото атаки за англичаните вратарят Грошич фаулирал Роб, а Рамзи превърнал дузпата в гол. Така и завършил мачът - победа с 6-3 за Унгария. Гостите отпратили 35 удара към вратата на англачините, а Англия имали само пет.

Резултатът бил предопределен от тактическата неподготвеност и наивност на англичаните. По принцип един от двамата дефанзивни халфове трябвало да пазят централния нападател на съперника, играеш с номер девет. В този мач дефанзивният халф Хари Джонстън, както би следвало да направи, "маркирал" Хидегкути. Но поради факта, че играещия с номер девет унгарец действал като халф в центъра на терена, Джонстън често оставял празни пространства след себе си, следвайки Хидегкути по терена. Англичаните също така се объркали и с опазването на Кочиш и Пушкаш, които били с осми и десети номер. Английските бранители си помислили, че това са атакуващите полузащитници на гостите, което неотменно довело до объркавено кой трябва да ги пази, след като те играели като нападатели. И за още по-голямо объркване унгарците често сменяли позициите си и се движели без топка по терена. Англичаните направили грешка, опитвайки се да "маркират" съперниците с определени номера, вместо да останат на позиции и да пазят играчите, играещи в съответната част на терена.

Унгарците надиграли съперника си по всички показатели и заслужено достигнали до този разгромен резултат. Освен движението в атака, в защитния вал също играчите на Унгария показали голяма подвижност. Дефанзивният халф Закариаш често се връщал по-назад, с което се образувала двойка централни защитници Лорант-Закариаш. При това положение Бузански и Лантош се включвали в атака и схемата ставала 2-3-2-3. Смята се, че по този начин унгарците поставили основата на схемата с двама централни защитници и двама бека. Именно формацията на унгарците от началото на 50-те години се смята за първообраз на въведената от бразилците 4-2-4 схема.  

На 23 май 1954 г. Англия гостувала в Будапеща с желанието да си отмъстят за разгромната загуба. Но вместо това унгарците отново дали урок по футбол на островитяните, като ги победили с 7-1. Това е и все още най-голямата загуба на Англия в официални мачове.

Преди да продължим към по-обстойно разглеждане на тактическите иновации трябва да направим няколко уточнения. Футболът от 50-те години на миналия век има някои същностни различия с футбола, който познаваме днес. Освен в тактическите постройки (които били пределно атакуващо ориентирани) самата игра се различавала в няколко аспекта. Както вече отбелязахме отборите имали доста атакуващи стилове на игра и затова най-важното било топката да се придвижва колкото се може по-бързо напред. Липсвали тези пасове по ширина или разиграването между защитниците, а също така и пасовете назад били рядкост. Главната идея била топката да се изрита или подаде напред и с колкото се може по-малко подавания да се достигне до наказателното поле на противника. Новатори в това отношение са унгарците - връщането на централния нападател в по-задни позиции позволявало на отбора да направи по-стойностни атаки, с повече пасове в центъра на терена и по-голяма комбинативност. Докато англичаните разчитали главно на изритани топки по крилата, които да пробиват и да центрират. Друга разлика е, че доста ярко се разграничавали отделните линии - атакуващата и защитната. Защитниците рядко (дори почти никога) се включвали напред, а нападателите от своя страна не помагали в защита. Това до голяма степен обяснява и високата резултатност в двубоите преди и малко след Втората световна война. В схемата на унгарците за първи път се забелязва една синтезираност между отделните линии - крайните защитници макар и рядко се включвали в атаките на отбора (все още били далеч от типичните атакуващи бекове, които ще се появят няколко десетилетия по-късно), а нападателите се връщали дълбоко, за да помагат при отнемането на топката, пресирането, дори и подсигуряването. В модерния футбол виждаме как целият отбор работи като едно цяло в защита, дори и централните нападатели участват активно в отбранителните действия, същото се отнася и за атаката на тима (тези характеристики са най-естетиазирани в тоталния футбол, въведен от Аякс и холандците през 70-те години). През 50-те години на XX век общите действия в защита и атака не били на почит, но унгарцие правят първи стъпки към един нов стил, към едно по-висше тактическо умение и знание. Всички тези особености се появяват в играта на унгарците, макар и на едно съвсем ранно развитие. Но унгарците поставят основите и задават идеите, които по-късно ще се усъвършенстват и върху които, ще се изгради модерния футбол. Разбивайки стереотипа, статуковото и консервативността на тогавашния стил и схема на игра, унгарците съвсем закономерно разбиват и англичаните и чертаят тенденции, валидни до днес. Унгарският национален тим от началото на 50-те години е с основна заслуга за развитието на футбола. Отборът, начело с треньора Густав Шебеш и играчи като Пушкаш, Хидегкути, Будай, записва името си със златни букви в историята на футбола.

Нека направим обобщение на казаното дотук, като разгледаме на практика как унгарците са постигнали тези тактически иновации. На първо място ще разгледаме пресата, която упражнявали унгарците още в центъра на терена. На фиг. 1 се вижда ясно как играч в бяло получава топката в зоната преди централната линия и веднага е пресиран от двама играчи на гостите. И резултатът съответно е възвръщане на притежанието върху топката от унгарците. На фиг. 2 отново е показана пресата на гостуващия тим и то преди англичаните да са преминали центъра. Виждаме как трима унгарци нападат безпомощен англичанин, който ще загуби топката.

фиг. 1

фиг. 2

На фиг. 3 за пореден път ще видим перфектно работещата преса от страна на унгарците в средата на терена. Този път играчът в бяло успява да подаде, но пасът му е пресечен от добре застаналия и чакащ именно този пас унгарец. До него седи негов съотборник, който ще покрие зоната му при неуспех в отнемането на топката. Пресата дълбоко в половината на англичаните спомага на унгарския тим, от една страна, бързо да си върнат топката, а от друга, не позволява на домакините да развият бързи контраатаки. Това е и една от причините англичаните да имат оскъдно малко положения за гол пред вратата на Грошич.

фиг. 3

В защита унгарците са подредени във вид на ромб, което спомага за доброто подсигуряване. Закариаш е играчът, който дълбоко ще пресира нападателите на английския отбор, а Лорант пък ще го подсигурява. Малко по-напред от тях е разположен Бошик в ролята на опорен и разиграващ халф. Това е и първообразът на защитната линия с четирима играчи, както и на пресиращ и подсигуряващ централен защитник. Ето това и на практика (фиг. 4 и фиг. 5):

фиг. 4

фиг. 5

Разнообразие не липсва и в атаката. Ето как са разположени петимата нападателни футболисти на Унгария:

фиг. 6

фиг. 7

На фиг. 6 ясно си проличава дълбоката роля, която е заел деветката Хидегкути, който има функцията на атакуващ плеймейкър, но и на нападател, отбелязващ голове (прототип на модерната "фалшива деветка"). По крилата плътно забити на тъчлинията са Цибор (на лявото крило) и Будай (на дясното крило), а като централни нападатели играят Пушкаш и Кочиш, но те доста често се връщат към центъра на терена, за да помагат в изграждането на атаките. На фиг. 7 още веднъж е показано разположението на атакуващите играчи.

фиг. 8

Отмененият гол поради несъщестуваща засада в 10-тата минута всъщност показва най-точно надмощието на унгарците, движението без топка, объркването на английската защита и невъзможността да спрат набезите на Хидегкути (фиг. 8, горе). Пушкаш поема топката в центъра на терена и я подава на Хидегкути, който финтира английски защитник и отново връща топката на Пушкаш, който вече се е придвижил пред наказателното поле на домакините. Моментално след паса Хидегкути тръгва на спринт, десетката на унгарците поема подадената от него топка и от своя страна отново я връща на Хидегкути, който се озовава непокрит в пеналтерията на английския тим и без проблем отбелязва гол. За съжаление отменен поради засада. Английските бранители са безпомощни да спрат тези включвания от втора позиция на Хидегкути и така и не намират противодействие. Подобни атаки през центъра, разкъсващи отбраната на домакините, унгарците практикуват почти през целия мач. Така се получава и при първия гол на Пушкаш за 3:1.

фиг. 9

В средата на първото полувреме унгарците организират поредната си атака (фиг. 9, горе). Хидегкути поема топката в половината на англичаните и тръгва напред. Централният бранител Ексерли тръгва да го пресира, което оставя огромни пространства зад себе си. Деветката на унгарците подава топката на Кочиш още преди Ексерли да е стигнал до него, който от своя страна продължава атаката на дясно към Будай, пред който се открива голямо празно пространство, оставено от неправилно разположените английски защитници. За радост на домакините Будай не успява да завърши атаката с гол.

През второто полувреме нещата на терена не се променят. Унгарците продължават с мощните атаки и отбелязват нови два безответни гола. До края Рамзи връща едно попадение от дузпа, за да оформи крайното 3:6 в полза на гостуващия отбор. Ето и още една атака от второто полувреме, която не завършва с гол, но ясно показва невъзможността на Англия да се справят с движението на унгарците по терена:

фиг. 10

фиг. 11

На фиг. 10 и 11 е показано развитието на тази атака. Пушкаш получава топката в центъра (на фиг. 10), финтира английските играчи и я подава на спринтиралия Хидегкути. Английският бранител (отбелязан с бяло) всъщност е един от централните защитници, който е решил да пресира Пушкаш още в центъра, поради което оставя огромни празни пространства. Хидегкути напредва няколко крачки с топката и веднага я подава на свободния Кочиш, който има цялото време на света да обработи топката. Получава се ситуация двама на двама пред наказателното поле на домакините, но Кочиш не успява да намери най-правилното продължение на атаката и до гол не се стига. Въпреки това тази атака е поредното доказателство за невъзможността на англичаните да намерят начин да опазят унгарските нападатели. След мача идва и признанието на уважавания селекционер на английския отбор Уолтър Уинтърботъм: "Нашите национални състезатели оставяха впечатлението, че са се озовали в света на неизвестното."

За заключение и обобщение ще използвам думите на капитана на английския национален отбор от 1966 г. Боби Моор, който проследява развитието на игровите системи и дава следната оценка на унгарския принос в съкровищницата на световния футбол:

"W-M формацията с неголеми промени и усъвършенствувания оставаше основна система в света двадесет години... Следващата фаза от развитието настъпи неочаквано като избухване на бомба именно в периода, когато започнах футболната си кариера и се интересувах от организацията на играта. През 1953 г. националната единадесеторка на Унгария посети Лондон и на стадион "Уембли" разгроми Англия. Приложената за пръв път от унгарците нова игрова система се оказа продукт от първо качество и намери сред своите автори отлични изпълнители. За първи път тогава "учителите" осъзнаха, че някогашните им ученици не само са се изравнили с тях, но и са ги изпреварили.

Унгарската система бе началото на това, което по-късно бе наречено 4-2-4. Все пак трябва да се отбележи, че линията на отбраната се състоеше от четирима защитники, но в тогавашния си вид не бе още напълно развита, макар и да личеше, че предимството на дефанзивната система с участието на трима защитници се приближава към своя край. Показателно бе в същото време връщането на централния нападател до средната линия на игрището, където съвместно с единия от полузащитниците имаха задачата да организират настъпленията. Допълнителната особеност бе начинат на придвижване на крилата, които започваха нападателните си акции иззад гъра на изнесените напред свръзки (б.р. атакуващи полузащитници - Пушкаш и Кочиш).

Редица години отборите, прилагащи този нов метод, имаха главоболия със защитниците си, които продължаваха да се доверяват на плътното персонално покритие. В резултат на това биваха извличани недалеч от наказателното поле, улеснявайки по такъв начин състезателите от средата на терета да проникват на стрелкови позиции в непосредствена близост до вратата."

Ето какво казва в книгата си "Съвременната тренировка във футбола" Ерик Бети: "Стана ясно веднага, че унгарците са разработили нов подход към играта. Трява да подчертаем, че те поставиха края на системата "Дубалве-ем" (W-M) по един недвусмислен начин."