Тактическо превю: Милан - Лацио

Битката за третото място, даващо право за участие в Шампионска лига, тепърва започва, а кандидатите не са малко. Тепърва предстоят директните двубои между съперниците. На ред е дербито между Милан и Лацио. Интер, Фиорентина, Рома, дори Катаня също се борят за последното място, даващо право на участие в най-комерсиалния турнир. 

Лацио започна отлично сезона, направи 16 мача без загуба във всички турнири, достигна елиминационната фаза в Лига Европа (където отстрани Борусия Мьонхенгладбах и вече е на 1/8 финал), както и финал за Купата на Италия, остранявайки шампиона Ювентус. Но напоследък именно заради тези тежки мачове срещу Ювентус и Гладбах изпуснаха парата в Серия А и в пет поредни мача не успяха да победят, преди да дойде победата над Пескара. В противоположния полюс са домакините от Милан. След тежкото начало на сезона, многото промени в отбора (напускането на звездите на тима, подмладяването на състава, смяната на различни тактики) и дори спекулации за смяна на Алегри, тимът като че ли намери правилния ритъм и вече осем мача няма загуба. Алегри доказа, че не е треньор за подценяване и особено след победата над Барселона още веднъж показа тактическите си способности и затвори устата на критиците за дълго време. Новото попълнение Балотели допълнително внесе самочувствие и класа в играта на "росонерите" и от аутсайдер за третото място бързо се превърнаха в основен фаворит. Алегри, след много ротации, намери най-точната схема на игра, а именно 4-3-3. Монтоливио, Ел Шаарави, Де Шилио показват огромно израстване в играта си, Боатенг навлиза в най-добрата си форма, в защита Сапата и Мексес оформиха добър тандем и като цяло отборът се съвзе от слабия старт и набра скорост. Голяма заслуга за постигнатите резултати има треньорът Масимилиано Алегри.

Предстои поредното изпитание пред миланистите - домакинство на третия в класирането Лацио. До края на сезона има много време, но този мач ще бъде много важен от психологическа гледна точка за играчите на отбора победител. Сега е и моментът за Петкович да докаже, че неслучайно Лацио са на трето място. Слабите игри и резултати напоследък могат да бъдат обяснени с различни грешки и обстоятелства, но те трябва да се поправят и отново Лацио да се върне в правилния път. Владимир Петкович показа, че може да е добър мотиватор, способен тактик, както и амбициозен треньор, който се учи от грешките си. След загубите от Наполи и Катаня босненецът осъзна, че няма така лесно да доминира в мачовете, особено в гостуванията в Серия А и лациалите подхождаха по доста по-предпазлив начин. Но слабостите от тези два мача Лацио показа отново, което доведе и до слабите резултати напоследък. Разбира се, умората (както физическа, така и психологическа) може да бъде оправдание за някои грешни стъпки, допуснати в първенството, все пак отборът хвърли доста сили в остраняването на Ювентус за Купата на Италия и Борусия Мьонхенгладбах в Лига Европа. Контузии на основни играчи (Клозе, Ернанеш, Маури, сега и Конко), слаба форма на някои футболисти и наказани играчи - всичко това оказа своето влияние върху резултатите. Тук е време да споменем, че почти винаги отборите от Серия, които участват в европейските турнири, губят точки в първенството в мачове, които се играят преди или най-вече след двубои от Шампионска лига или Лига Европа (Ювентус загуби от Рома с 0-1 след победата над Селтик, Интер, Лацио, Наполи също загубиха доста точки). Така че въпреки някои крайнокритични мнения Лацио вървят доста добре и в първенството. Въпреки всички тези фактори Петкович направи някои невероятни тактически решения по време на самите мачове, с което си спечели доста симпатии. Може би от тези пет мача без победа единствено срещу Сиена почти цялата вина падна върху треньора (и впоследствие босненецът пое отговорността за загубата). Във всички други двубои обаче различни фактори играеха основна роля и небесносините могат само да съжаляват за изпуснатите точки.

Нека разгледаме особеностите на тактическите постройки, използвани от Петкович, както и техните слабости, защото дори в спечелените мачове тези недостатъци можеха да изиграят лоша шега на "орлите". Босненецът използва предимно 4-1-4-1, а в някои случаи преминава към 3-5-1-1 (3-5-2). Но има голяма разлика в индивидуалните инструкции, което оказва влияние и върху играта на отбора. Най-големи промени могат да се открият в четиримита полузащитници, играещи пред опорния халф Ледесма. Титулярната четворка полузащитници при Петкович е - ляво крило - Маури, централни халфове - Ернанеш и Гонзалес, дясно крило - Кандрева. При тази постройка лявото крило, тоест Маури, има доста по-централна роля, играе често близо до нападателя, навлиза навътре към средата на терена, откъдето идва и по-голямата креативност на отбора. При това навлизане към средата на терена на Маури, Ернанеш, от една страна, има по-голямо пространство в тази зона (поради помощта от Маури, който увлича съперникови играчи), а от друга страна, има по-голяма свобода и често се връща дълбоко, за да помага на Ледесма в започването на атаките (откъдето и защитниците имат повече опции на кого да подадат), а също така и в защита. Гонзалес пък играе като ляв централен полузащитник, за да покрива зоната на Маури в защита. Ето това как изглежда на практика (фиг. 1):

фиг. 1

Тук са показани позициите на играчите в мача срещу Палермо от втория кръг на Серия А, спечелен с 3-0. Ясно се вижда разположението на играчите, по-централната роля на Кандрева и Маури, както и струпването на играчи в централната зона. Затова и атаките на отбора преминават предимно през средата на терена.

фиг. 2

В мача срещу Киево от следващия кръг още по-очевидно е разположението на играчите (фиг. 2). Движението на Гонзалес към лявото крило, за да покрива зоната на Маури, централното разположение на "крилата" Маури и Кандрева, както и ролята на Ернанеш, изтеглен близо до нападателя. Освен атака през центъра, тимът получаваше доста подкрепа и в защита именно в зоната пред двамата централни защитници, що се отнася най-вече до Ледесма, който бива подпомаган и от Гонзалес, и от Ернанеш, а в някои случаи дори и от Маури и Кандрева.

Да видим какво се получаваше при отъствие на Гонзалес, когато неговото място в центъра на терена заемаше Маури, а ляво крило играеше Лулич. Ето средните позиции на играчите в мача срещу Наполи, загубен от "орлите" с 0-3 (фиг. 3):

фиг. 3

Отново Маури и Ернанеш са силно изнесени напред, но този път го няма Гонзалес, който да помага на Ледесма в защита, Лулич е предимно флангови играч и рядко навлиза към центъра на терена. Кандрева тук също е заел позиция по крилото. От всичко това се вижда ясно как Ледесма е оставен сам пред защитата на отбора, поради което и мачът беше загубен - Лацио загуби битката в централната зона. Наполи почти безпредпяствено преминаваха първата линия от полузащитници на Лацио и се озоваваха най-често срещу оставен сам Ледесма и трима бранители на Лацио (Конко често се включваше в атака и оголваше дясната зона на защитата). Този двубой показа колко важна фигура за играта на "орлите" има уругваеца Алваро Гонзалес, най-вече с работата си в защитен план.

Но след завръщането на Гонзалес, както и на Раду, Лацио балансираха играта си, не оставяха големи пространства в защита и в центъра на терена, играеха разумно и абсолютно резонно печелеха мачовете си. Но сега след контузията на Маури, отборът отново попадна в тежка ситуация. Лацио загубиха и няколко мача, в които Маури беше в игра, но не заради тактически грешки, а поради външни фактори - физическа и психическа умора, индивидуални грешки в защита, дори и липса на късмет. Но от както Маури се контузи "орлите" трябваше отново да пренаредят състава си, което доведе до някои слаби резултати. Петкович използва най-често Лулич като заместник на контузения капитан, което неименуемо води и до промени в играта на отбора. Лулич е типично крило, остава доста повече близо до тъчлинията. Кандрева също се застоява на крилото в последните мачове, което оказва своето влияние и кара играчите на Лацио да разгръщат атаките си предимно по крилата. Оттам топката се центрира, но в повечето пъти Флокари е оставен сам и центриранията не се оправдават. Поради тази причина Петкович често пускаше през второто полувреме Козак (както в гостуванията на Дженоа и Борусия Мьонхенгладбах), което даваше резултат. С двама типични нападатели центриранията намираха своя завършек. А и така Флокари имаше доста по-свободна роля и се връщаше дълбоко, за да играе с топката. Но атаките на Лацио през центъра намаляха драстично, от както Маури не взима участие в мачовете. Ернаенш е оставен сам в центъра, Гонзалес често помага на Конко и Кандрева по дясното крило. Което, заедно с играта на Лулич по лявото крило, добавя доста ширина в при разгръщането на атаката, но доста често отборът не успява да създаде добри положения за гол (най-вече поради липсата на креативност от средата на терена и играта предимно по крилата). А именно това разширяване на играта на Лацио е една от големите слабости в момента. По този начин отново Ледесма бива оставен сам в центъра на терена, а той по принцип често пресира високо, но успява навреме да се върне като опорен халф. Гонзалес и Ернанеш обаче не погамат достатъчно на аржентинеца в защитен план. Ето два примера от мачовете на Лацио срещу Пескара (фиг. 4) и срещу Борусия Мьонхенгладбах (фиг. 5) като домакин (и двата спечелени с два на нула):

фиг. 4

фиг. 5

Разликата в подреждането на играчите от началото на сезона или когато Маури е в игра, е очевидна (подобно разположение заемат полузащитниците на Лацио и при схема 3-5-1-1). Вижда се движението на Гонзалес към крилото. Ернанеш заема функциите на Маури, който да играе близо до нападателя, но това оставя Ледесма сам в центъра на терена. Кандрева и Лулич оперират като типични крила, за разлика в първите кръгове, където Кандрева често навлизаше към центъра. Лацио победи в тези два мача, но съперниците не оказаха необходимия натиск и не бяха на високо ниво.

Оставянето на толкова свободни пространства около Ледесма е голямата слабост на светлосините в момента, а ако отборът на Милан бива облагодеталстван с толкова пространство, предстоят тежки минути за Лацио. Връщането на Ернанеш в по-задни позиции, за да помага на Ледесма както и в защита, така и в изграждането на атаките, е задължително, но това би оставил Флокари изолиран напред. Контузията на титулярния десен бек Конко е поредният проблем пред Петкович. Каванда е оставен извън отбора, заради проблеми при подписването на нов договор, а новото попълнение Перейриня все още не е на нужното, за да започне като титуляр в дербито срещу Милан. Португалецът показа добри игри, но е твърде колеблив в защита, а ляво крило в Милан е младата звезда и голмайстор на отбора Ел Шаарави. Маури и Клозе ще пропуснат и този мач, така че пред Петкович въпросите са много. Но най-важното ще бъде да спре Милан в полузащита, така както "росонерите" направиха срещу Барселона. Ако босненският треньор тръгне да се надиграва в подобно гостуване, най-вероятно резултатът за лациалите няма да е положителен (както в гостуването срещу Наполи). А освен в централната част на терена, Лацио трябва да спре и набезите по крилата на Боатенг и Ел Шаарави, както и да опази ценралния нападател. Задачата пред Петкович и компания изглежда изключителна трудна, така че това е един от мачовете, в които ще се разбере отговорът на много въпроси за сезона на Лацио (докъде може да стигне отборът), но и чудесна възможност за Петкович да покаже своите тактически умения и да надиграе Алегри.

Контузени за Милан са Бонера, Де Йонг, Фламини и Робиньо, а наказан е Мексес, така че Алегри трябва да прекроява защитата. Най-вероятно Йепес ще замени французина в центъра на отбраната. Голямата звезда на отбора Балотели също няма да вземе участие в мача заради контузия. Пацини е с най-големи шансове да застане на върха на атаката. Боатенг може да замени Ночерино в средата на терена, а Нианг да играе по дясното крило. Монтоливио ще е основният диригент на тима, Боатенг и Мунтари в средата на терена ще придават необходимата енергия и експлозивност, като и двамата са познати с включванията си от втора позиция, което ще бъде голяма заплаха за гостите от Рим. Де Шилио показа в дербито срещу Интер колко опасен може да бъде с набезите си по крилото, Констант също показа стабилни игри напоследък. В атака нещата засега са повече от оптимистични, така че отборът на Алегри излиза като фаворит в този мач, въпреки дефицита от две точки в полза на Лацио.

Мачът, освен на терена, ще се реши и в тактическия сблъсък между Алегри и Петкович. Дали Владимир Петкович ще успее да излъже своя опонент, или пък италианецът ще покаже отново класа и хладнокръвие в решенията си, взимайки трите точки, а с това и превръщайки се в абсолютен фаворит за третото място. Мачът е от изключително значение и за двата отбора. На Лацио им предстои двубои срещу Щутгард през седмицата, така че част от мислите на "орлите" ще бъдат насочени и към него. Отдавна Лацио не са се борили на три фронта през месец март, но ето че сега това се случва. Дали лациалите ще издържат на физическия и психическия натиск, дали ще издържат на напрежението - предстои да видим. От своя страна Милан се съвзе от лошия старт и е твърдо решен да извърви пътя до края. В Шампионска лига предстои тежък втори двубой срещу Барселона, но преди това "росонерите" трябва да вземат своето в първенството. Предстои ни поредната битка с марка Серия А. Двубоят е в събота с начален час 21:45.