Ще пасне ли философията на Пеп в Байерн Мюнхен

Изненадващо или не, Хосеп Гуардиола избра да продължи треньорската си кариера в Байерн Мюнхен. След едногодишна почивка Пеп ще започне работа в германския колос. След успешния престой в Барселона испанецът ще опита да повтори успехите и с немския отбор. Но интересно е как ще подходи, за да постигне очакваните от мнозина успехи.

Байерн направиха най-големия си трансферен удар с привличането на Гуардиола, но сега следват въпросителните - какви трансфери ще се направят, на кои позиции ще се търсят нови играчи, каква философия, стил и схема на игра ще налага новият треньор. Но преди да стигнем до трансферите трябва да разгледаме най-основния въпрос - Пеп ще налага философията на игра от Барселона (тики-така, висока преса, много подавания, владение на топката, "фалшива деветка" и др.) или ще се приспособи към играта на отбора и наличните футболисти? Ясно е, че баварците се превръщат в абсолютен фаворит в Бундеслигата, но голямата цел ще бъде спечелването на Шампионска лига. С финансовата мощ, която притежава отбора, и с треньор като Пеп Гуардиола, едва ли ще имат трудности при закупуването на играчи. Но нека първо да разгледаме философията и тактиките, които Пеп използваше в Барселона и доколко те са приложими в немския отбор и футбол като цяло.

Гуардиола използваше предимно 4-3-3 в първите сезони начело на каталунците, но от сезон 2011/2012 той въведе и една новаторска схема 3-3-4 (която ще разгледаме по-надолу). Стилът на играта на Барселона е ясен - така нареченият "тики-така". Целта е с къси подавания и много движение без топка да се стигне до вратата на противниковия отбор. Едно от най-важните неща в играта на Барса е образуването на триъгълници, като по този начин винаги има опция на кого да се подаде с къс пас, на крак и без излишни ротации, като се печели територия, а играчите се движат по терена така, че след всеки пас по дължина или ширина на полето да се образува нов триъгълник от трима играчи. Ето как е това и на практика:

Най-важното нещо от играта на Барселона е да се владее топката. Когато ти владееш топката, ти диктуваш темпото на игра. Независимо дали топката се движи напред или назад, все някога ще се отворят пролуки в защитата на противниковия отбор. Важно е търпението. А и с задържането на топката изнервяш противника. Притежанието на топката има и дефанзивна функция - докато топката е при теб, не може да ти вкарат гол. След като Гуардиола пое отбора през 2008, Барселона никога не са имали по-малко от 50% владение на топката. А средно я владеят по около 65-70%. Когато отбора загуби топката, целият тим работи заедно, за да я върне. Почти целият отбор е в противниковата част на полето, което внася напрежение на опонента и е трудно да бъде задържана топката при такава висока преса. И най-важното е съперникът да бъде пресиран от двама или трима, без да бъде фаулиран - той сам ще сбърка или ще я изчисти напред безцелно. Пресата дълбоко в противниковото поле има още една положителна черта - когато отнемеш топката ти си много по-близо до вратата на опонента, отколкото ако я вземеш, когато те вече са стигнали до твоето наказателно поле. За тази цел се изисква добра физическа подготовка и издържливост на играчите. Честата смяна на позиции също е характерна за стила на Барселона. Друга важна особеност е, когато топката не е в тяхно притежание, те стесняват максимално диапазона на игра, което улеснява отнемането на топката от противника.

Когато възвърнат притежанието на топката, каталунците "разширяват" полето чрез дълго разиграване на топката и движение на играчите. Вратарят освен, че има работа да спасява голове, той играе и основна роля за изнасянето на топката. От аут се подава късо, често пъти вратарят играе с нея и се стреми да я подаде на играч, а не да я "подари" на противника с безцелен шут. Най-важният играч в отбора на Гуардиола бе Лионел Меси. За първи път играе като "фалшива деветка" през май месец 2009 в дербито срещу Реал Мадрид, където Меси се разписва два пъти и подава за един гол за разгромната победа с 6-2. Всъщност тактиката е 4-3-1-2, но двойката централни нападатели са крила, а Меси играе като плеймейкър, връща се назад, за да разиграва топката, но се включва и от втора позиция да завършва атаките. Функцията "фалшива деветка" е използвана за пръв път през 1945 година в така наречената схема "M-U" 3-2-5 (3-2-3-2) от великите унгарци. 

Това са основните отборни инструкции, които Барселона спазваше при Хосеп Гуардиола, независимо от постройката на игра - 4-3-3, 4-2-4 или 3-3-4. Испанският специалист синтезира в една формация особености от няколко позабравени схеми, като ги модернизира и приспособява към модерния футбол. Но това, с което направи най-голямо впечатление и с което преобърна представите за модерен футбол, е неговата революционна за времето си схема 3-3-4 диагонал. Назовавана е с многобройни имена като 3-1-2-1-3, 3-4-3, 3-4-3 диамант, 3-1-4-2 и др. Но най-точно може да бъде описана като 3-3-4 диагонал. При построяването на тази тактика Гуардиола отново черпи идеи от няколко формации, използвани в зората на футбола, което ги отличава с акцентирането върху нападението. И именно поради това испанският треньор е истинско явление за съвременния футбол, защото в момент, когато повечето отбори използват предимно дефанзивно насочени схеми (като 3-5-1-1, 3-6-1, 5-3-2, дори 4-4-1-1), Пеп се осмели да направи нещо революционно. Самата тактика 3-3-4 е базирана върху 3-2-2-3 схемата, използвана през 30-те години на миналия век (въведена от великия мениджър на Арсенал Хърбърт Чапман през 1925 година) с някои особености от 3-2-3-2 схемата, популяризирана от унгарците през 50-те години на XX век (схема, която всъщност слага край на доминацията на 3-2-2-3 тактиката и която за първи път въвежда т.н. "фалшива деветка"). Но Гуардиола интерпретатира и трансформира един мотив отново от миналото при създаването.

В началото на 40-те години на миналия век в епохата на пълното господство на системата W-M (3-2-2-3), известният бразилски треньор Флавио Коста предложил модификация на тази схема, наречена впоследствие "диагонал". Същността й се свеждало до това, че запазвайки характерното за W-M схемата разпределение на функциите на играчите (трима защитници, двама дефанзивни полузащитници, двама атакуващи и двама нападатели), "диагоналът" изменял леко техните позиции на терена и уточнявал техните игрови задължения. При таци система всяка двойка полузащинтици се движела леко по диагонал. Например лявата свръзка се придвижлава по близките подстъпи до наказателното поле на противника. Втората, дясната двойка, по този начин се оказвала леко изтеглена назад по отношение на лявата двойка (фиг. 1). Главното достойнство на "диагонала" е обстоятелството, че изнесеният напред (в нашия пример - левият) атакуващ халф усилвал натиска в най-застрашения участък на игрището: на близките подстъпи към наказателното поле. При това той пробивал отбраната (състояща се в този момент от трима защитници!) в зоната между десния и централния защитник, отвлечени от опеката на "своите" играчи - лявото крило и централния нападател. "Диагоналът" осигури на бразилците пълно господство на континента през втората половина на 50-те години. Създателят на "диагонала" Флавио Коста за двадесет години работа с Васко да Гама, Фламенго и националния отбор на страната спечелил около 50 титли. Всички, освен една, най-главната: през 1950 г. ръководеният от него национален отбор загубил финала на световното първенство от уругвайците, след което треньорът бил изгонен.

През следващите години скромният провинциален треньор Франскиско Рибейро де Андраде, който ръководил отбора Вила Нова от щата Минас-Жейрас, предложил усъвършенстван вариант на "диагонала", приет впоследствие от всички бразилски отбори, който през 1958 г. потресе футболния свят със своята простота и гениалност. Франсиско Рибейро окончателно преместли в центъра левия атакуващ халф и образувал двойка централни нападатели. Дясната свръзка, която оставала назад, образувала двойка играчи, контролиращи центъра на игрището. Същевремнно вторият полузащитник остъпвал назад и ставал четвърти защитник. Така се родила системата, изразена с формулата 4-2-4 (фиг. 2), която и помогна на бразилците през 1958 г. да поставят на колене признатите фаворити на световното първенство в Швеция: Франция, Швеция и други.

Гуардиола логически завършва идеята на Флавио Коста, премествайки десният дефавнзивен халф в центъра на терена пред тройката защитници, левият атакуващ халф взима функциите на централен нападател (както в формацията на Рибейро). По този начин се появява системата с трима защитници, трима полузащитници и четирима нападател и поради тази причина най-точно схемата трябва да бъде назовавана 3-3-4 "диагонал" (фиг. 3).

фиг. 1

фиг. 2

фиг. 3

Самата 3-3-4 диагонал представлява схема с трима защитници, един дефанзивен халф, двама разиграващи, две крила, плътно играещи на тъчлинията и две "фалшиви деветки". Често те си разменят функциите по време на игра, като единият се връща дълбоко, а другият остава на позицията централен нападател. Основната идея на тактиката е "атаката е нашата защита". Както и при 4-3-3 отборът притежава трима играчи в халфовата линия, но цели двама нападатели могат да помагат в разиграването на топката в средата на терена, като общо на брой играчите стават петима и превъзходството в тази част на терена е ясно забележимо. Разбира се, за сметка на това в защита не трябва да се допускат никакви грешки и поради атакуващата си ориентация схемата е доста уязвима за контраатаки. Много важна роля имат двете крила. Тяхната главна задача е да пробиват, да центрират успоредно на голлинията и да придават ширина на играта. За разлика от крилата при 4-3-3, които често се прибират към центъра, за да участват в разиграването на топката, тук крайните нападатели са изцяло атакуващо настроени, играещи максимално близо до тъчлинията. С двама централни нападатели, докато единият ангажира вниманието на противниковите централни защитници, другият има повече свобода в ролята си на "фалшива деветка", а за намирането на пробойни в защитата на опонента спомагат и крилата, които чувствително разтеглят и разкъсват противниковата защитна линия. В защитния вал могат да се използват различни размествания на играчите. Разбира се, най-често отборът работи като едно цяло и още при загуба на топката се прави опит да се върне притежанието върху нея. Но при неуспех, дефанзивният халф може да заеме функцията на централен защитник и така да се образува защитна четворка. Също така обикновено единият от двамата крайни нападатели има по-дефанзивни функции и се връща по-често, за да помага в отбрана. 

Ще бъде изключително интересно да видим дали Хосеп Гуардиола ще използва 4-3-3, 4-2-4 или пък 3-3-4. А защо не и нещо ново и революционно. Или няма да наруши традиционната 4-2-3-1, с която Байерн Мюнхен играе от няколко сезона. Разбира се, има добри предпоставки за Пеп да наложи своята философия при баварците. Байерн също притежават стил, който се базира върху владението на топката, с повече пасове и висока преса. Притежават изключително талантливи халфове (Хави Мартинес, Крос, Мюлер, Швайнщайгер) и добри играчи в отбрана. Съществена разлика е използването на типичен таран (Манджукич, Гомес), като слуховете засега са, че ще има промени именно в тази зона. Споменават се имена като Луис Суарес, Неймар, Левандовски. Байерн Мюнхен тази година са истинска машина в Германия и едва ли ще изпуснат титлата. Отбелязали са цели 63 гола, а са допуснали само 8. В Шампионска лига засега нещата също изглеждат оптимистични, с оглед победата като гост с 3-1 над Арсенал. На Гуардиола му предстои тежката задача да продължи доминацията, а защо не и да надмине тези рекорди. Със сигурност първият испански треньор в Бундеслигата ще притежава достатъчно време и доверие от собствениците, за да изгради своя отбор и стил на игра. Засега всички предпоставки за нови успехи както на Гуардиола, така и на Байерн Мюнхен, са налице. Но остава най-големият въпрос - с каква схема ще играе Пеп. Наличните нападатели не са по вкуса на испанеца, но пък баварците притежават достатъчно класни крила (Рибери, Робен, Мюлер, Шакири), така че може да бъде използвана както и 4-3-3, така и 3-3-4. Все още не е ясно как ще се впишат играчите в полузащита, ако реши да използва трима футболисти в средната линия. Ясно е, че основният дефанзивен халф ще е Хави Мартинес, но не съм много убеден, че Швайнщайгер и Крос ще успеят да се приспособят към тези по-различни за тях позиции. За Крос това означава да бъде върнат назад (ако разбира се Гуардиола реши да използва него), а Швайнщайгер пък ще има малко по-атакуваща функция (въпреки че тази зона няма да му е толкова непозната, тъй като той започна своята кариера като краен полузащитник). В защита най-вероятно Гуардиола ще използва четирима футболисти. Байерн от дълго време играе с четирима отзад и отборът е конструиран за подобна схема. Ако Пеп заложи на трима в отбрана, това би означавало, че Лам и Алаба ще бъдат големите потърпевши. Но всичко зависи от решенията на самия треньор и най-вече от това какъв стил ще бъде налаган. Немският футбол е известен със своята тактическа дисциплина и това ще е огромен плюс за Гуардиола, който може бързо да успее да наложи стила си и тактическата вариативност.

Нека погледнем статистиките на Байерн Мюнхен през този сезон и ги сравним с цифрите от миналия сезон на Барселона. Байрен са отпратили средно по 16,8 удара на мач, докато Барселона имаха 16,5. Байерн владеят средно топката по 64,6% на мач, а при каталунците миналия сезон тази цифра е била 69,7%. Процентът точни пасове в Байерн за този сезон е 87,7% средно на мач, Барселона имаха 88,5% през сезон 2011/2012. Както се вижда, цифрите са доста близки, което показва приликите в играна на испанците и на германците и най-вероятно Пеп няма да има проблеми с налагането на тики-така философията в Байрен. Но има и някои очевидни разлики - германският отбор печелят средно по 14,3 въздушни двубои средно на мач, докато при Барселона тази цифра е била 5,8. Голямата разлика може да бъде обяснена със средната височина на играчите, но няма съмнение, че Гуардиола е почитател на футбола по земя и много по-малко разчита на високи топки. В дефанзивен аспект Байрен допускат средно по 7,7 удара към вратата си, Барселона - 7,3. Това е резултат от високата преса, която и двата отбора практикуват. Футболистите на германският колос отнемат топката 18,5 пъти в мач, испанците - 19,9. Има известна разлика при пресечените подавания: Байерн - 13,3; Барселона - 19,1 средно на мач. Баварците извършват средно по 14 фаула на мач, докато каталунците - 10,7. Тук личи желанието на Гуардиола топката да бъде отнета без фаул, а противника да бъде подложен под напрежение, което да доведе до негова грешка. В атака нещата са доста близки - 7,5 удара във очертанията на вратата за Байерн, 7,6 за Барселона. И двата отбора биват фаулирани доста по време на мач - срещу Барселона миналия сезон се извръшват по 15,9 фаула на мач, а този сезон за Байерн цифрата е 15,2. От цялата тази статистика можем да обобщим, че Хосеп Гуардиола не би трябвало да има проблеми в атакуващ план, но може да се стигне до някои промени в защита. Разбира се, това е само суха статистика и никой не може да каже какво ще се случи на практика.

И така, докато Байерн Мюнхен правят фантастичен сезон, Гуардиола се подготвя да направи нещо още по-голямо с немския колос. Предпоставките са налице, многото въпросителни също. Какво ще избере Хосеп Гуардиола, каква схема и стил на игра ще използва, какви ще бъдат неговите трансфери - очаква ни да разберем в идното бурно лято.