Как да се победи Барселона?

В последните няколко години отборът на Барселона доминира изцяло по европейските терени. Играта им наподобява тоталния футбол, игран от великите холандци през 70-те години на миналия век, като по цял свят събират все повече и повече почитатели. В момента каталунците са тези, които диктуват модата - бърз футбол, с много къси подавания, атакуващ, красив, с владение на топката, преса и тичане по целия терен. В последните няколко сезона печелят почти всички купи и абсолютно заслужено доминират и са определяни като "царете на модерния футбол". Освен, че имат страшно добри футболисти - Шави, Иниеста, Пуйол, Пике, Валдес, Дани Алвес, кралят на футбола днес - Лионел Меси и други, те имат и един млад и оригинален новатор в лицето на техния треньор - Хосеп Гуардиола. Той е човекът, който направи Барселона да изглежда по начина, по който е сега и да играе този красив, но и резултатен футбол.

Напоследък много хора си задават въпроса - как може да се победи Барселона? Възможно ли е въобще това? Разбира се, че е възможно. И тук имам предвид не само да се вземат трите точки, но и да смачкаш, да доминираш, да разбиеш отбора на Барселона. Тази година те наистина в повечето мачове не са толкова убедителни, особено в началото на сезона, загубиха доста точки, дори бяха победени от Хетафе и Осасуна. Но независимо от това и независимо, че са на цели 4 точки от първия в класирането Реал Мадрид, те продължават да показват извънземна игра и да мачкат противниците. За слабата форма от началото на сезона причините може да са най-различни - липса на достатъчно мотивация заради спечелените отличия, умора, лоша проведена лятна подготовка, дори и подценяване на съперниците. Въпреки, че не бяха толкова ефективни и резултатни, те продължаваха да мачкат съперниците си. За да обясним това, ще разгледаме на първо време философията им и тактиката на игра.

До този сезон Гуардиола използваше предимно 4-3-3, но от сезон 2011/2012 той въведе и една новаторска схема 3-4-3 (която ще разгледаме по-надолу). Стилът на играта на Барселона е ясен - така нареченият "тики-така". Целта е с къси подавания и много движение без топка да се стигне до вратата на противниковия отбор. Валдес е в ролята на вратаря, който трябва да умее да играе добре и с крака, Пуйол и Пике са централните защитници, които освен, че трябва да са стабилни отзад, трябва да умеят да изнасят топката и да играят под напрежение и под натиск. Алвес - десният бек - се включва доста често в атаките на отбора, и понякога даже заема ролята на типично крило, докато левият бек - Абидал е малко по-защитно настроен. Бускетс играе пред двамата централни защитници, има ролята на разбивач, но и също така на плеймейкър. Шави и Иниеста са двамата, които дирижират играта, създават атаки и подават извеждащи пасове. Те контролират топката, умеят да я запазят и разиграят. Топката в повечето случаи се подава по ширината на игрището, но с къси подавания и много бързо от единия фланг стига до другия, с цел разкъсване на отбраната на съперника. Двете крила са типични флангови играчи, които трябва да навлизат с дрибъл по диагонал в противниковото поле, но и да участват в разиграването на топката. Меси е "фалшивата деветка", който доста често се връща назад, за да поеме топката, да я разиграе, но след това има ролята на "poacher", който завършва атаките в наказателното поле. Тази "фалшива деветка" честно казано си мислех, че е напълно новаторска идея от страна на Гуардило, но ако се върнем назад във времето, ще видим, че е използвана още през 1945 година в така наречената схема "M-U" 3-2-5, която ще разгледаме по-късно. Ето я и схемата на игра и най-честите титуляри:

Нека анализираме по-обстойно философията на игра. Едно от най-важните неща в играта на каталунци е образуването на триъгълници, като по този начин винаги има опция на кой да се подаде с къс пас, подава се на крак, без излишни ротации и по този начин се печели територия, играчите се движат така по терена, че след всеки пас по дължината на полето или по ширина да се образува нов триъгълник от трима играчи. Ето как е това и на практика:

Най-важното нещо от играта на Барселона е да се владее топката. Когато ти владееш топката, ти диктуваш темпото на игра. Независимо дали топката се движи напред или назад, важно е да се владее, все някога ще се отворят пролуки в защитата на противниковия отбор. Важно е търпението. А и с владеенето на топката изнервяш противника. Притежанието на топката има и дефанзивна функция - докато топката е при теб, не може да ти вкарат гол! След като Гуардиола пое отбора през 2008 Барселона никога не са имали по-малко от 50% владение на топката. А средно те я владеят по около 65-70%. Когато отбора загуби топката, целият тим работи заедно, за да я върне. Почти целият отбор е в противниковата част на полето, което внася напрежение на опонента и е трудно да се владее топката при такава висока преса. И най-важното нещо е да ги пресираш просто по един, двама или трима играчи в един противник, а не да го фаулираш, той сам ще сбърка или ще я изрита напред безцелно. Пресата дълбоко в противниковото поле има още една положителна черта - когато отнемеш топката ти си много по-близо до вратата на опонента, отколкото ако я вземеш, когато те вече са стигнали до твоето наказателно поле. За тази цел се изисква добра подготовка и издържливост на играчите. Честата смяна на позиции също е характерна за стила на Барселона. Друга важна особеност е, когато топката не е в твое притежание да направиш полето "малко" и да набуташ противниковия отбор в колкото се може по-малка част на полето.

Когато възвърнеш притежанието на топката те правят полето "по-голямо" чрез дълго разиграване на топката и движение на играчите. Вратарят освен, че има работа да спасява голове, той играе и основна роля за изнасянето на топката. От аут се подава късо, често пъти вратарят играе с нея и винаги се стреми да я подава на човек, а не да я изритва безцелно напред. В защита между играчите има много голяма разстояние, което позволява на бековете да се изтеглят по-напред. Вече споменах за честата смяна на позиции и за движението без топка. Най-важният играч в отбора е Лионел Меси. За първи път играе като "фалшива деветка" през май месец 2009 в дербито срещу Реал Мадрид, където Меси се разписва два пъти и подава за един гол за разгромната победа с 6-2. Всъщност тактиката е 4-3-1-2, но двойката централни нападатели са крила, а Меси играе като плеймейкър, връща се назад, за да разиграва топката, но се включва и от втора позиция и завършва атаките.

От този сезон Гуардиола започна и използването на 3-4-3 схемата, или 3-1-2-1-3, или 3-2-2-3, или 3-3-4, както искате я наречете. Най-точно може да се опише като 3-4-3 "диамант". Пеп Гуардиола я използва поради няколко причини - липсата на добър ляв бек (след като се разбра, че Абидал няма да може да играе), да се внесе разнообразие в играта и схемата, а и може би, за да използва най-пълноценно Дани Алвес, защото и без това той играе почти като крило. 

Формацията може да бъде представена и както на втората картинка ("W-M" формацията от 1925 година, създадена от великия треньор направил Арсенал един от най-големите отбори в Англия - Хърбърт Чампан). Гуардиола ни представя една вариация на тази тактика, като единият от двамата играчи в средата има по-дефанзивни функции, единият от двамата атакуващи халфове има по-атакуващи от другия, който е повече като плеймейкър, а централният нападател играе като "фалшива деветка" и се връща назад и често си сменя позицията с атакуващия халф. Абсолютно всички функции от 4-3-3 важат и тук. Новото е, че крилата (Санчез и Алвес, или Куенка и Тейо например) имат малко по-различна роля от крилата при 4-3-3. Докато при 4-3-3 крилата понякога се връщат назад, участват в разиграването, тук целта е защитната линия на отбора да се разтегли, двамата са забити на тъч линията (Алвес може би се връща по-често назад отколкото Санчез/Куенка), и тяхната основна роля е като получат топката, да дриблират един на един с противников играч и да центрират топката. Ето тактиката на практика:

За първи път в официален мач Гуардиола използва тактиката в първия кръг на Примиера Дивизион срещу Виляреал:

След като разгледахме начина на игра и различните формации, нека се върнем към най-важния въпрос - как да се победи отбора на Барселона? Да победиш Барселона има два начина. Ще разгледам първият, който чрез късмет и защитен футбол се опитва да се отмъкнат трите точки (или една поне).

В началото на миналия сезон Барселона изненадващо загуби на "Ноу Камп" с
0-2 от скромния тим на Еркулес. Ще използвам точно тази загуба на каталунци, за да обясня единия начин за победа. Ето и съставите и тактиката на двата отбора:

Барселона излизат с типично 4-3-3, докато Еркулес използват 4-3-1-2 (4-1-2-1-2, диамантената 4-4-2). Когато един от двата крайни защитници на Барселона владее топката играчите на Еркулес се подреждаха така:

Както се вижда и от картинката играчите в полузащита се подреждат под формата на диамант. Дренте пресира Адриано, Гомес е до Кейта, Агилар се връща, за да покрие Иниеста, а Фритцлер играе зад тях, подсигурявайки ги. Валдез и Трезеге пък пазят Масчерано. Така с диаманта в средата на терена от Еркулес те винаги ще имат повече хора в средата от Барселона (Иниеста, Кейта), но далечния краен защитник винаги ще е свободен. Но това е и целта. Да направиш така, че да имаш повече хора в средата на терена, да успееш да спреш най-силната част на Барселона - средната линия, въпреки риска да оставиш играча на другата страна на терена свободен. Но ако десният бек например реши да прехвърли топката на левия бек - ще трябва да я даде по въздух, а това ще отнеме повече време, и играчите на съперника ще имат необходимото време отново да затворят всички пространства. 

 

Както се вижда от картинката целта е да се създадат триъгълници около Иниеста, Шави и Меси. Адриано остава непокрит, а знаем, че Барселона много бързо може да сменят фланговете. Също така, за да се образува триъгълник около Меси един от двамата централни защитници трябва да "избяга" от зоната си, като по този начин съществува опасност да се отвори голямо пространство. Друго слабо място е фланговете, където Санчез/Алвес и Куенка ще остават един на един, а всички знаем какви играчи са те. 

 

На тази картинка виждаме разположението на четиримата защитници. Те са абсолютно един до друг, наредени пред наказателното поле. Във въпросния мач тактиката успя може би и заради лошото състояние на терена, което попречи на барселонци да разиграват бързо топката, но това не може да им бъде оправдание. Но въпреки загубата, те контролираха нещата и доминираха в мача. Тактиката на Еркулес успя донякъде и заради късмет. Нещо подобно се опитаха да направят Милан в тазгодишния 1/4 финален сблъсък в Шампионската Лига. Но видяхме, че беше неуспешно. Негативните черти на тази тактита е, че трябва да имаш много късмет, защото е трудно цял мач да се защитаваш и да чакаш на контраатаки да направиш нещо. Не е невъзможно, но става много рядко, особено срещу отбор като Барселона.

Да преминем към втория начин за побед над Барселона. И тук вече говорим не само за победа, а за доминация над каталунците, за превъзходство. Но за да разберем този начин трябва да отправим поглед на първо време към историята.

През 1863 година правилото за засада официално се обявява и това тотално променя футбола и налага нуждата от някаква схема. До този момент играта е била "kick and run". Така първата формация, която се използва е 1-2-7. Наложена е от англичаните през 1860-70. Стратегията е с дълги топки да се стигне до противниковото поле. През 1872 година Англия играе с тази схема срещу Шотландия, които използват 2-2-6. За разлика от англичаните, които разчитат повече на индивидуалните качества на играчите, шотландците разчитат на пасове и повече отборна игра. С такава игра те успяват да стигнат до равенство 0-0, което си е било абсолютно изненада срещу фаворита Англия.

През 1880 година на мода става известната като "пирамида" схема на игра 2-3-5. За първи път е достигнат накакъв баланс между атаката и защитата и се разчита повече на отборна игра, отколкото на индивидуална. В защита левият и десният халф пазят крилата на противниковия отбор. Основен играч в тази схема е централният халф, който освен, че имал задачата да опази централния нападател на противника, той трябва да организира играта на отбора и да подава топката на нападателите. През 30те години на 20ти век схемата на игра се популяризирала в Австрия, Унгария и Чехословакия. Схемата на Австрия била да се стигне до противниковата врата с къси пасове по земя. Пикът на тази тактика бил през 1934, когато на Световното първенство Австрия завършват на четвърто място.

Стигаме до вече споменатата такита "W-M" или 3-2-2-3, създадена от Хърбърт Чапман в средатата на 20те години на 20 век. Чампан достигнал до абсолютен баланс между защитата и атаката, като отборът се защитавал и атакувал с еднакъв брой футболисти. В игра, схемата работила с трима нападатели пред наказателното поле на опонента, трима защитници пред собственото наказателно, и четирима играчи в центъра, които оформят квадрат. Арсенал е най-известният отбор, използвам тактиката. С нея артерилистите спечелили първите си 5 титли на Англия и 2 "FA cups" между 1931 и 1939. В момента виждаме нещо подобно от Барселона. Разликата може би е само във отделните инструкции на играчите, като централният нападател (Меси) се връща дълбоко, за да разиграва топката (въпреки че този така наречен "deep-lying forward" ще видим малко по-късно в "M-U" схемата, така че Гуардиола може би съчетава няколко позабравени тактики в едно).

От 1934 до 1938 много популярна станала схемата "Il metodo" ("Методът"), изработена от италианския треньор Витория Поцо през 30те години на миналия век. Принципно, тя е по-дефанзивната версия на 2-3-5 формацията.

Двама централни защитници, които се дълбоко в собствената си половина, левият и десният халф в защита маркират крилата на атакуващия противник, а централният халф се заема със задачата да опази централния нападател на противника. Двамата "inside forwards" се връщат дълбоко, за да помагат в защита и в разиграването на топката. Централният полузащитник, както и в "пирамидата", има основна роля - освен в защита, той трябва да изгражда и атаките на своя тим. Стратегията на отбора е на контраатаки с дълги топки, пуснати от център халфа и двамата навлизащи нападатели да се пречупи противника. С тази схема националният отбор на Италия печели двете световни първенства през 1934 и 1938 година.

Дойде време и да разгледаме тактиката, която ще използваме, за да спрем доминацията на Барселона. И това е вече назованата няколко пъти "M-U" формация, популяризирана от унгарчите през 50те години на 20ти век. Самата формация произхожда от W-M схемата, но е по-подвижна. Отново виждаме еднакъв брой играчи и в двете половини на терена. Най-важният играч тук е withdrawn нападателя (или deep-lying нападател), който главната му цел е да издърпа централният защитник на опонента и по този начин да отвори пространства за другите нападатели (същото виждаме в модерната трактовка на Гуардиола в лицето на Лионел Меси). В защита тактиката работи по същия начин както и W-M формацията.

Смята се, че M-U тактиката е унищожила използваната дотогава W-M схема, когато унгарците побеждават Англия с 6-3 на "Уембли" през 1953 година. Нападателите на Унгария често сменяли позициите си, което объркало тотално защитата на англичаните, защото те използвали "man-marking" системата в защита. Това била и първата загуба на Англия на митичния стадион "Уембли".

Това са петте най-стари тактики и стратегии, използвани в началото на великата игра, наречена футбол. След тези по-нападателни формации започва да се въвеждат тактиките, които познаваме днес и повечето отбори използват - 4-2-4, 4-3-3, 4-4-2 и т.н. Но за да изясним проблема в заглавието, а именно как да се победи Барселона ще се разгледат и две напълно противоположни философии на игра, въведени 60-70те години на 20ти век - тоталният футбол и катеначото.

Философията на катеначото е следната - ако противникът не може да отбележи гол, то той не може да победи мача (напълно противоположна на тоталния футбол и на модерната трактовка на Барселона). Катеначото е дефанзивна тактика, която за първи път във футбола е въведена през 30те години на миналия век от австрийския треньор Карл Рапан. Популяризирана е през 60те години, когато аржентинският треньор Еленио Ерера я използва, за да спечели няколко поредни титли с отбора на Интер. В последствие катеначото се превръща в синоним на затворения футбол, на защитния футбол, в който целият отбор се защитава.

Това е първообраза на катеначото, използвано от австрийския треньор Карл Рапан. Като треньор на Швейцария през 30те и 40те Рапан използва схемата с либеро в защита, който играе точно пред вратарското поле. А през 50те години Падова начело с Нерео Роко за първи път въвежда системата в Италия, за да се доусъвършенства под ръководството на Еленио Ерера в началото на 60те години.

Успехът на Интер под ръководството на аржентинския тактик бил толкова голям, че много италиански отбори по онова време започнали да използват катеначото. Същата стратегия Ерера използва и като треньор на националния отбор на Италия и поради популярността катеначото станало синоним на италианския футбол през 60-те години. Как всъщност работи катеночото?

Всъщност стратегията се оповава на много стегната защита, където всеки защитник има за задача да пази противников играч (така наречната man-marking). Като защитата е издърпана дълбоко в собствената си половина пред вратарското поле. Най-голямата новост при катеначото е така нареченият либеро или sweeper, който играел точно пред вратаря. Целта е да не се допускат пасове зад защитата и по този начин да не се допусне гол. Либеро е италианска дума, която означава "свободен". В повечето случаи либерото играе зад централния защитник, като целта му е да поправя негови грешки, както и да запълва дупки, оставени между него и крайните защитници. Либерото също така трябва да маркира играч от противниковия отбор, ако успее да преодолее двете дефанзивни линии. Негова задача също така е да дублира съотборник, където е нужно. Също така, ако противниковият отбор има някой талантлив футболист и звезда, негова задача е да го опази (нещо подобно виждаме в двубоите днес на Реал Мадрид срещу Барселона, където Пепе стои винаги плътно до Меси, но понеже Меси се връща дълбоко в собствената си половина, за да разиграва топката - Пепе не стои зад защитата, а пред нея, но затова ще обясня по-долу). В катеначото между защитната и полузащитатните лини няма голяма разстояние, линиите са близо една до друга, за да се предотвратят опасни атаки на опонента. Но въпреки че тактиката обръща повече внимание и отнема повече сили в защита, това не означава, че не е опасна и в атака. Повечето отбори, които играят с тази тактика, играят на бързи контраатаки, като целта е да се победи противника минимално. Най-често срещани резултати при такъв вид игра са 1-0 или 2-1. Фаулирането и грубата игра (по-точно твърдата) са също част от философията, стига фауловете да се извършват далеч от собствената врата. Поради либерото (което се явява още една цяла линия) често катеначото е изписвано като 1-3-3-3, 1-4-4-1 или 1-4-3-2.

Катеначото е ефективна дефанзивна стратегия на игра. Двойната линия на защитата (полузащитници и защитници) не позволява на противниците да правят опасни атаки, но в случаи, че тези две линии биват пробити - все още остава да бъдат преодолени вратаря и либерото. Друга положителна черта на катеначото е, че може да бъде използвано, когато опонента има някой много силен нападател от световна класа. Като бива "маркиран" постоянно от либерото, нападателя трябва да хвърля повече сили, за да стигнат топки до него. А и когато има играч винаги до него, това означава, че той никога няма да може спокойно да овладее топката в празно пространство и да използва неговите офанзивни качества. Още един плюс е, че катеначото е перфектната схема за контраатаки. Барикадирането в защита означава, че противниковият отбор трябва да използва повече хора в нападение или да се изтегли по-напред, което неименуемо ще остави празни пространства. Това ослабва защитата на противника и с дълги бързи топки към нападателите лесно може да бъде изненадан неприятно опонента. Катеночото също така се оповава главно на колективна работа на целия отбор, а не на индивидуални умения. Това прави тактиката много добра за по-малки отбори, в които не изпъкват добри индивидуални футболиси. Дефанзивната игра подобрява дефанзивните качества на футболиста, и едни от най-добрите защитници в историята на футбола са продукт точно на тази философия - Паоло Малдини, Клаудио Джентиле, Гаетано Ширеа.

Разбира се, катеначото има и своите минуси. Катеначото е балансирана дефанзивна система на игра, която фокусира изцяло вниманието си върху защитата. Затова не е препоръчителна за силен отбор, тъй като неутрализирва и унищожава дори офанзивните качества на играчите. Катеначото се оповава на man-marking системата, което лесно може да бъде объркано, когато нападателите на противника разменят своите позиции постоянно в хода на мача, както е при тоталния футбол. Много често философията на катеначото се определя за "антифутболна", поради което отборите използващи философията на защитата често биват критикувани и недолюбвани.

Да споменем малко и за треньора, популяризирал схемата - Еленио Ерера. През 60те години, благодарение на тази тактита Ерера спечелил 3 пъти шампионата на Италия и два пъти КНК. През 1969 Ерера застанал начело на Рома, където спечелил Купата на Италия, използвайки същата философия. Както вече споменах целта на Ерера била отбора му да побеждава с 1-0, и това бил и най-често срещания резултат. Но през 70те години с въвеждането на по-офанзивния футбол катеначото изгубил блясъка си и постепенно отборите се отказвали от тази тактика. През 1972 година Интер на Ерера бил победен с 2-0 на финала за КНК от Аякс, които използвали тоталния футбол. Следващата година пък Милан на Нерео Роко бил размазан с 6-0 пак от Аякс за Суперкупата на Европа, което окончателно бил краят на ерата "Катеначо".

Катеначото в пълния му облик е рядко използвана от 80те години. Но въпреки това ултразащитни тактики доста често се използват в днешно време. През 2004 Гърция печели Европейското първенство в Португалия с футбол, напомнящ на катеначото, като всички победи са с 1-0, освен победата с 2-1 в откриването на турнира срещу домакините от Португалия. А пък през април 2010 година Интер на Моуриньо също използва катеначото, за да острани на полуфиналите Барселона. Същата дефанзивна игра използва и португалския треньор сега в Реал Мадрид, но затова по-късно (само ще споменем, че Моуриньо дърпа малко по-напред защиштната линия в неговата версия на "катеначото", и защитниците не са така дълбоко прибрани).

Тоталният футбол се счита за най-атрактивната и най-впечатляващата тактика създавана някога. Когато попитали един от най-големите почитатели на тази философия - Йохан Кройф, какво е тоталният футбол, той отговорил просто: "Нападателите трябва да играят като защитници, а защитниците като нападатели. Всеки трябва да може да играе на всякъде." Тоталният футбол е атакуващ стил на игра, където играчите нямат определена позиция. С изключение на вратаря, всеки друг играч има правото да се движи на всякъде по терена. Концентрация, постоянно движение без топка, отборна игра - това са най-важните компоненти на тоталния футбол. Тоталният футбол е най-близко свързан с холандците, които за първи път въвели тази система. През 1974 година на Световното първенство, Холандия показала тактиката на целия свят, водени от Ринус Микелс.

В началото на 70-те години целият свят е влюбен в един клубен отбор. Играчите му се движат неуморно като навити пружинки в темпо, непосилно за съперниците. Същото нещо после се пренася и в националния отбор. Естествено става въпрос за Аякс и Холандия. Тези състави цъкаха като швейцарски часовник, а майсторът е един и същ - Ринус Микелс. Той създаде и наложи тоталния футбол, който промени драстично играта и превърна изкуствените засади в кошмарен капан за опонентите. Като всяка значима иновация и тази има своята легенда. В една топла юлска вечер в средата на 60-те години, треньорът на Аякс Ринус Микелс, наричан още Булдога, заради тежкия си характер и неособено привлекателна външност, пие своите традиционни 5 бири преди лягане. По телевизията предават мач по ръгби. В един момент погледът на Ринус се задържа по-дълго на екрана. Какво странно разположение имат ръгбистите и как покриват целия терен. На масата се появава лист, химикалка и нова бира. Схемата на игра, при която неговият отбор ще има числено превъзходство, е готова. Остава да се намерят подходящи изпълнители. И те се появяват - млади, атлетични, дългокоси, чийто лидер е синът на чистачката на стадиона - Йохан Кройф. Останало не е легенда и всички го знаят.

Как точно работи тоталният футбол? Всички в отбора сменят постоянно позициите си, за да объркат противника. За тази стратегия е нужен силен полузащитник, който може да координира действията на отбора и в защита и в нападение. В случая на холандския национален отбор през 70-те години това е Йохан Кройф. Той играе като нападател, но често се връща назад и сменя позицията си. Но най-важното - той можел да каже на съотборниците къде да отидат и на каква позиция да застанат. Най-важната характеристика на тоталния футбол е да се задържа топката колкото е възможно за по-дълго. Топката се подава на къси разстояния, и играчите непрекъснато се движат, за да се освободят на добри позиции за получаване на топката. Тоталният футбол има три основни цели - да се държи топката далеч от собствената врата, да се пресичат пасове и да се маркират опасните нападатели. Тоталният футбол работи като едно цяло в защита. Те пресират отборно противника, за да го "натикат" на тясно пространство и по този начин го принуждават да загуби топката (всички тези характеристики виждаме в модерната Барселона).

Когато някой види тоталния футбол за първи път, може да си зададе въпроса - защо толкова често играчите си сменят позициите? През 60-те години както споменахме вече на мода е катеначото. Те пазели индивидуално всеки противник и това донасяло много проблеми на отборите. Но Ринус Микелс начело на Аякс разрушил тази тактика като карал играчите да се движат постоянно и по този начин внасят смут и объркване в защитата на противника. Ако те тръгнат да преследват футболиста, който трябва да пазят, ще се озоват на грешна позиция, и може да оставят свободни пространства зад себе си. А ако останат на място пък, ще изпуснат нападателя и ще му оставят пространство да поеме топката и да я отиграе. Ринус тренирал играчите си така, че те да могат лесно да се адаптират към всякаква позиция.

Тоталният футбол е свързан най-вече с Ринус Микелс и Йохан Кройф, но за първи път е измислен от английския треньор Джими Хоган през 1910 година, който начертал основите на този стил на футбола. Хоган въвел двете основни концепции на тоталния футбол - подаването на топката и издържливостта на играчите. 15 години по-късно неговият сънародник Джак Рейнолдс използвал тази система начело на Аякс (1915-1947). Той е този, който въвел така нареченето "spacing" (преведено от английски буквално означава разстояние, във футбола се използва като термин, чрез който отбор разширява играта си по ширина) чрез въвеждането на крилото като позиция във футбола, като по този начин крилата да разтеглят играта на отбора. Един от най-добрите играчи във водения от Рейнолдс Аякс бил Ринус Микелс, който по-късно ще доусъвършенства тоталния футбол, когато той самият става треньор на Аякс. Микелс тренирал играчите си така, че те да бъдат използваеми на всяка позиция, също така той учел играчите си да се разбират добре един с друг на терена. Тоталният футбол на Аякс през 60-те и 70-те години бил толкова популярен и заради великите играчи, които играели. Футболни легенди като Йохан Кройф и Йохан Неескенс са двама от играчите, които направили тази философия да е толкова успешна на терена. Използвайки тоталния футбол Аякс спечелил три поредни Купи на Европейските Шампиони (1971, 1972 и 1973), което доказва още веднъж ефективността на този стил на игра. С тоталния футбол Холандия достигнала до два финала на световни първенства - 1974 и 1978 година.

След като разгледахме еволюцията на тактиките в миналото, сега ще се върнем към настоящето, за да се спрем върху модерната трактовка на Гуардиола за тоталния футбол в Барселона и враждата с Реал Мадрид. След всичко казано до тук се вижда, че Барселона използват основните неща от тоталния футбол, както и метаморфоза на тактитите W-M и M-U, популярни през 40-те и 50-те години на миналия век. Както всяко нещо в този живот и тази доминация на Барселона ще има край и както се казва - "ще си намери майстора". Кога и как - не се знае. Няма да се спираме на играта на Реал Мадрид, искам само да подчертая, че според мен те са единствените, които в момента могат да спрат тази доминация - и като наличност на класни футболисти (Касияс, Пепе, Рамос, Марсело, Шаби Алонсо, Кедира, Ди Мария, Бензема, Кака, Йозил, разбира се и Роналдо и т.н.), но и като стил на игра, както и от това, че са водени от един от най-добрите треньори в момента - Жозе Моуриньо. За да победи Барселона, но не само победа, а да доминира над тях, да ги смаже, да ги смачка, Моуриньо трябва да поеме риск. В момента преди поредното мегадерби между двата отбора Реал Мадрид се намират в много деликатна ситуация. Да, те са първи в Испания с 4 точки преднина пред Барселона и при победа в дербито ще си гарантира титлата. Дори и при равенство и добро стечение на обстоятелствата титла ще е в Мадрид. Но според мен Моуриньо и компания имат възможност да направят нещо по-голямо, нещо запомнящо се. Не само да вземат трите точки, не само да победят Барселона, но и да спрат тяхната доминация, да спечелят титлата със стил и класа. И така пред отбора на Реал Мадрид има няколко варианта - да победят и да станат шампиони, да изкарат равен и пак да станат шампиони, дори може и да загубят и пак да станат шампиони, това като че ли е най-малко възможно. Другите варианти са - да загубят (заради страх) и да изпуснат титлата. Казвам заради страх, защото сега е моментът Реал Мадрид да покаже, че наистина заслужава титлата и да разбие отбора на Барселона, а това ще стане само по един начин - като играят така, както играят Барселона. Много пъти съм чел, че срещу Барселона трябва да играеш защитна, на контраатаки, да се молиш и да чакаш да стане чудо. Но това ли е начинът? Така ли трябва да бъде? Повечето отбори, които нямат достатъчно класа може би така трябва да правят, но защо Реал Мадрид при наличието на толкова добри играчи да трябва да се защитава и да чака нещо да измъкнат? Както бе в предишните мачове досега, откакто Моуриньо пое отбора. Нека припомним няколко сблъсъка, в които чрез този вид "катеначо" отборът на Моуриньо беше разбит.

Датата е 29 ноември 2010 година, мачът е Барселона - Реал Мадрид, първото мегадерби на Моуриньо срещу Барселона начело на Реал. Катастрофична загуби с 5-0. Схемата на игра на Моуриньо - 4-2-3-1, Йозил зад Бензема, Роналдо и Ди Мария по фланговете. Поради невъзможността на Йозил да играе добре в защита, Барселона абсолютно овладяха центъра на терена, и доминираха изцяло събитията (Отварям тази скоба, защото слабата игра на Йозил в защита е и основна причина Реал Мадрид да загуби срещу Байерн Мюнхен в тазгодишния полуфинал на Шампионската лига - Байерн овладяха центъра на терена, Крос беше по-подвижен, връщаше се назад, помагаше на Густаво и Швайнщайгер. Докато Йозил седеше плътно зад Бензема, и по този начин Байерн имаха числено предимство в центъра на терена и успяваха да доминират, Моуриньо видя това, и прати на фланга Йозил, след което през второто полувреме го изкара от игра и направи 4-3-3).

Моуриньо се поучи от грешката си и в следващите дербита виждаме, че вместо 4-2-3-1, той играе с 4-3-3, като най-вече Пепе маркира Меси.

Това са схемите на двата отбора от мача този сезон 2011/2012 на 10 Декември 2011 година. Барселона отново победиха, този път с 3-1, но Реал Мадрид "показа зъби" - пресираха съперника, вкараха ранен гол, но като че ли силите не им стигнаха. В този мач Меси бе оставен свободен, за разлика от Суперкупата, където Карвальо имаше за задача да бъде плътно до Меси (на картинката вдясно се вижда подредбата на защитата, като Карвальо трябваше да напуска зоната си, за да може да стои близо до Лионел Меси).

Но отново слабото място беше Йозил. Доста често Моуриньо е упрекван, че не е достатъчно смел срещу Барселона, но в този мач отборът му показа атакуващ футбол (доколкото Барселона позволява това) и преса по целия терен. Въпреки това, те отново загубиха. Въпреки че Йозил получи доста топки, той не успя да даде нито един хубав пас, а без топка, той винаги изгледжаше бавен и винаги беше няколко крачки по-назад откъдето трябваше да бъде. По този начин Барселона отново доминираха средата на терена, като Меси се връщаше дълбоко и намираше пространства.

Ето и двата състава на двата отбора в първия мач за купата на Испания. Тук виждаме схемата 4-3-3, която използва Моуриньо и разположението на Пепе, който има за задача да опази Меси. Важен дуел тук е между Роналдо и Алвес. Алвес се включваше често в атака, така както обича да прави, за да дърпа все по-дълбоко и дълбоко Роналдо. В началните минути Роналдо се връщаше доста, но се справяше добре със дефанзивните си задължения. И Бензема и Игуаин бяха слаби, затова единствената опасност за отбора на Барселона идваше от Роналдо. Изненадващо десен централен защитник беше Пике, а не Пуйол. Пуйол по принцип е по-добър 1 на 1 срещу опонент, но тук Пике трябваше да дублира Алвес и да пази неговата зона.

През второто полувреме Моуриньо се върна към 4-2-3-1, като замени Игуаин и Диара, а на тяхно място се появиха Калейон и Йозил. Пепе отново остана плътно до Меси, но сега без помощта на Диара (вече споменах за слабата игра та Йозил в защитен план) Барселона отново се почувстваха по-удобно в средата на терена и взема преимущество. Въпреки че отново поведоха в резултата, Реал Мадрид отново не успя да запази преднината си и загуби мача. Основната вина е това, че дават прекалено много пространства на Барселона в средата на терена, а оттам каталунци доминират и мача.

От тези мачове се вижда, че най-важното нещо срещу Барселона е да направиш така, че да имаш числено предимство в средата на терена и да можеш да я овладееш или поне опазиш. Друга много важна особеност, която според мен Моуриньо греши тотално, е че той се опитва със стил "катеначо" да победи с 1-0, 2-1. Тоест да се опита да получи колкото се може по-малко гола, но да вкара някой. А философията трябва да е точно обратната - целта е да вкараш повече от Барселона. Така първообразът на Моуриньо Бела Гутман с тази философия побеждава великите Англичани насред "Уембли" в историческата победа с 6-3 на Унгария, за която споменах вече. Казвам първообраз, защото Бела Гутман е също толкова динамичен, експресивен и успешен колкото Моуриньо. И унгарецът, подобно на Специалния, е също толкова спорен и скандален. И точно тази негова философия трябва да възприеме Моуриньо - да се целиш не да допуснеш, а да вкараш повече гола от каталунците. Разбира се, това не е лесна задача, но вече в колко много двубои Моуриньо така и не успя да запише победа над Барселона (изключвам победата в миналогодишния финал за Купата на Испания) с дефанзивна тактика. Ако някога има правилно време за използване на офанзивна тактика срещу Барселона, то това време е настипъло.

А ето и по-подробно за какво говоря.

Единствената въпросителна е мястото на Йозил. Както вече споменахме точно схемата M-U е спряла доминацията на използваната тогава W-M формация, която модерна трактовка виждаме днес при Гуардиола. И точно това трябва да бъде използвано, за да се победи тима на Барселона. Защитаваш се с петима, атакуваш с петима. Най-важният играч тук е Йозил, за когото не съм убеден, че ще успее да се справи. Той освен, че трябва да се връща дълбоко, за да разиграва топката, за да подава на нападателите, трябва след това и да отива напред, за да завършва атаките. Той е най-важният човек в отбора, така както прави Меси в Барселона. Първо да разясна как работи системата в атака: Целта на Марсело и Ди Мария е да разтегли защитата на Барселона колкото се може повече, за да се остават празни пространства между Пике и Масчерано и между Пике и Пуйол. Тяхната задача е да са забити на тъчлинията, да играят едно на едно и да центрират топката успоредно на голлинията. Роналдо и Бензема в атакуващ план трябва да се включват от втора позиция, да търсят празните пространства, да търсят коридори и да искат топката. Йозил както вече споменах ще се връща назад и ще раздава топката или на фланговете, или извеждащи пасове зад защитата, където Бензема и Роналдо ще бият offside трапа на Барселона. Алонсо и Кедира имат чисто дефанзивни функции, като трябва да стоят пред централния защитник. Карвальо и Серхио Рамос трябва да опазят Санчез и Алвез, но също така да внимават за включвания от втори позиции на Фабрегас и Иниеста. Пепе пък има за задача да опази Меси, и да поправя грешки на съотборници. В защита Марсело и Ди Мария не трябва да се връщат много, може би Марсело ще има малко по-дефанзивни функции. Много трябва да работят Бензема и Роналдо, които трябва да пресират Шави и Бускетс, Алонсо и Кедира да пресират Фабрегас и Иниеста, а с връщането дълбоко на Йозил да се създаде числено превъзходство в средата на терена. Разбира се, схемата е супер нападателна, крие супер много рискове, голове със сигурност ще допуснеш, особено когато срещу теб се изправя Барселона, но целта е и ти да вкараш и да ги притиснеш максимално. Не мисля, че Алвеш и Санчез ще стоят така изтеглени напред, ако знаят, че при грешка в разиграването на топката Марсело, Роналдо, Бензема и Ди Мария ще имат свободни пространства. Важно нещо е Реал Мадрид да пресира по целия терен и да пресича пасове. Също така топката трябва да се раздава бързо, по ширина, на крак, с цел повече владеене на топката. Естествено, Барселона едва ли ще позволят всичко това, но си струва да се опита, нали? След толкова неуспешни опити на Моуриньо да ги победи, може би това остава единственият шанс, а и при повечко късмет Реал Мадрид може да излезе победител от мача. А и с такъв офанзивен футбол и на двата отбора мачът ще бъде радост за окото, радост за нас феновете, и със сигурност ще паднат много голове, а кой ще вкара повече от другия - това е главната цел.

Това според мен е единственият начин да се победи отбора на Барселона - като изкопираш до някъде техния стил на игра. Звучи като нещо невъзможно, но вярвам, че тима на Реал Мадрид имат сили да направят това. Другият начин е както досега - на контраатаки, с малко по предпазливи тактики да се опиташ да стигнеш до успеха. Но според мен не е това начинът, не е това целта на тази велика игра, наречена футбол. А основната цел е - да вкарваш голове, което се постига само с офанзивен футбол.

Снимки: zonalmarking.net, football-bible.com