Чуждестранната инвазия

Трансферният пазар е в разгара си, отборите купуват и продават футболисти, по цял свят правят трансфери, всеки тим се стреми да подсили състава си. Не по-различно е и у нас - дни преди първите мачове на български отбори в европейските първенства, българските тимове купуват, продават, пробват различни футболисти. Някои отбори закупиха колкото успяха (един-двама) други по цял един отбор (11-12 нови), а при трети изобщо не се знае ще има ли отбор или не. Все пак като пренебрегнем финансовите и техническите проблеми нещата горе-долу са като в Европа. Но от няколко години се забялазва една изключително лоша тенденция, към която се приспособяват дори и малките отбори - взимането на знайни и незнайни чужденци.

Нека погледнем някои новини от последните седмици - Левски купуват ганайски нападател само по визитка, бразилец и японец на проби в Локомотив София, нигерийски нападател на проби в Левски, Етър взима марокански нападател, Мадам Ба доведе нов французин в Локомотив Пловдив, алжирец ще кара проби в Черноморец, котдивоарец от Япония в Славия, трима чужденци на проби в Монтана, Миньор Перник чака френски анонимник, нападател от Ница на проби в ЦСКА и т.н. Това е само малка част от всички неизвестни играчи, каращи проби или купени от български отбори. Има нещо нередно и гнило в цялата тази трансферна политика на нашите отбори. Защо постоянно се купуват пълни анонимници и то чужденци? Защо вместо да се налагат български момчета, идват незнайни бразилци, японци, нигерийци, които играят вместо тях? Да не би те да взимат по-ниски заплати? Да не би да са по-добри от нашите момчета? Нямам нищо против да има играчи от други страни в отборите, но цялата тази инвазия вече е прекалена. Не може във водещите ни отбори, които ще ни представят в Европа половината, че дори и повече от половината, тутиляри да са чужденци. Не е редно дори в по-непретенциозните тимове да се купуват и да се взимат какви ли не аматьори. А след това искаме да имаме добър български футбол, да се откриват повече таланти, да се открият новите звезди, които ще дръпнат футбола ни нагоре. Е, как да се открият като първо - не се търсят, а второ - не се дава шанс на младите български играчи да се докажат. Разбира се, че няма от всеки талант да излезе много добър футболист, но когато се налагат повече юноши има много по-голям шанс да "изпъкне" някой играч, отколкото, ако постоянно се налагат всякакви чужденци от целия свят. За да не говоря празни приказки, нека разгледаме фактите и кой какви футболисти купи до този момент.

Започваме с шампиона Лудогорец, на който в сряда му предстои мач срещу Динамо Загреб. Днес на "Лудогорец Арена" има общо 25 футболисти, от които 14 са чужденци. Един от тях е български национал - Иван Чворович - но си е роден в Сърбия. Отделно от тази бройка има и още двама, които не влизат в сметките на наставника Ивайло Петев - това са чехът Радек Петр и словакът Якуб Хронец. Те са пуснати да си намерят нови отбори и със сигурност няма да започнат сезона на "Лудогорец Арена". Така в момента след 11-те българи, най-много са бразилците. Те са петима - Марселиньо, Жуниор Кейшара, Кишада, Гилерме Шоко и последното попълнение Паулиньо. Сърбите са Урош Голубович и вече споменатият Иван Чворович. Към останалите чужденци прибавяме румънеца Козмин Моци, словака Любомир Гулдан, финландеца Теро Мантула, французина Александър Барт, холандеца Мичел Бургзорг, португалеца Витиня и котдивоареца Диди Гуела.  

Лудогорец привлече общо 6 футболисти - Мичел Бургзорг (Алмере Сити), Иван Чворович (Миньор), Жуниор Кейшара (Жил Висенте), Франк Гуела (Арминия Билефелд), Козмин Моци (Динамо Букурещ), Паулиньо (Бразилия). Всичките чужденци. Последният привлечен Паулиньо има 1 гол за 11 мача тази година играейки за отбора на Пирачичаба. Някои от Лудогорец гледал ли го е на живо? Следяли ли са го, че да са го харесали и да го вземат? Толкова ли е добър? Ясно е, че го взимат за повече разнообразие в атака и да бъде резерва на Емил Гъргоров, но защо се взима чужденец да търка пейката и от време на време да влиза в игра? Защо например не се вземе някой младок на 19-20 години, българско момче, което явно е, че няма да е титуляр, но от време на време да влиза в игра, да трупа опит, пък може и да се докаже и да се пребори след време за титулярното място. А този за какво го взимат? Да търка пейката, да взима заплатата си и след една година да го продадат. Дори и да се окаже някой много добър (в което се съмнявам) ще играе една-две години, ще го продадат и после никой няма да го помни. Защо трябва да налагаме и да развиваме чужди играчи? Толкова ли са добри? Няма ли да е много по-добре, ако Лудогорец направят пробив в Европа с българи, които след това да направят кариера в Европа. Ясно е, че няма всички да стигнат до нивото на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, но поне така шансът е много по-голям някое момче да се развие и да стигне до този мечтан футбол. Няма как да имаме силен български национален отбор, когато се налагат основно чужденци. Сигурен съм, че оправданието на Петев и Домусчиев за взимането на толкова много чужденци е, че в момента няма добри български момчета. Или по-скоро те нямат търпението и се купуват уж добри чужденци, че да се стигне по-бързо до желания успех. Но тук има един друг проблем - български талантливи момчета има - но няма кой да ги види и няма кой да ги научи. Ще отворя една голяма скоба - защо казвам, че няма кой да ги научи. Защото добри български млади футболисти има, но те са тактически неподготвени, защото не е имало кой да ги научи в юношеските им години. И затова, когато в България идват играчи като Шаешу, Жужу, Дембеле те са звезди тук - защото колкото и да са слаби (слаби за големите първенства, те затова и не са успяли да се преборят да играят във Франция, Германия, Италия или Англия, тоест те нямат техническите качества да бъдат големи играчи) те са научени и имат тактическите знания и идвайки дори от аматьорските нива те се превръщат в звезди в България. Много ярък пример за това е Аатиф Шаешу. Той не, че е кой знае колко добър играч или по-добър от нашите момчета, просто е научен и тук веднага става звезда. Идва следният проблем - в България няма треньори, които да обучат момчетата още до 17-18 години поне тактически да са подготвени. И така се получава един проблемен кръговрат, в който всичко е свързано. Но дори недостатъчно тактически знания, тези млади момчета трябва да играят редовно, за да може с игровия опит да придобият това, което не са успели да усвоят като юноши. Тоест чрез игровия опит да придобият инстиктивно тактическите знания. И така се стига до заключението, че те трябва да бъдат налагани. След това отклонение нека се върнем отново към трансферите на другите български отбори.

Положението в ЦСКА както винаги е объркано, обвито в мъгла, селекцията е хаос, постоянно пристигат на проби пълни анонимници, в медиите се въртят някакви имена на звезди, които трябва да пристигнат, никой не знае дали Мораес ще остане или не и други такива неща, които станаха като традиция за червения тим. След като миналата година се направи може би една от най-добрите селекции и ЦСКА за първи път имаха комлектован отбор, с много разнообразие. Но всичко това е в миналото и армейците отново имат доста неясности около състава. Нека да видим кой закупиха това лято:

Привлечени: Христо Янев (Литекс), Кристиян Петров (ДЮШ), Килиан Шеридън (завърнал се от Сейнт Джонстън), Сивард Спрокел (свободен агент), Пламен Кожухаров (Видима-Раковски), Анатоли Господинов (Сливен), Томаш Черни (Хамилтън), Мишел Платини (Динамо Букурещ), Бернардо Тенгариня (Витория Сетубал)

На проби или желани: Лукас Пачеко Афини - Саша, Нилсон Антонио, , Венсан Беса (Нант), Кристиян Ободо, Едгар Чани, Александру Пъчурар, Маркос Риверос (Насионал Асунсион), Серж Нуяджи (Ница)

Поради неясностите давам и списък с играчи, които са желани или са близо до договор с ЦСКА. Петима са общо новите чужденци в отбора, като сред тях влизат и завърналите се Мишел Платини и Килиан Шеридън. Като ново попълнение може да броми и Анисе, който този път би трябвало вече да бъде картотекиран. 

Напуснали: Станислав Костов (Ботев Пловдив), Райс М'Боли, Четин Садула (Етър), Георгиан Паун, Румен Трифонов, Здравко Чавдаров, Иван Боладо, Илиас Хадад, Мартин Дечев (Черно море), Адемар, Борис Галчев (Динамо Б)

Якимов, Мораес, както и Кристиян Петров също могат да напуснат. Интересно е, че ЦСКА имат най-големи проблеми в средата на терена, а продават Галчев. Голяма грешка според мен е и пускането на Станислав Костов под наем в Ботев Пловдив. Надявам се поне Карачанаков да не изгуби титулярното си място, защото той е един от малкото български момчета, които притежават невероятен талант и трябва задължително да бъде налаган. И тук подобен проблем, както и в Лудогорец. Защо Присо бе оставен в отбора, а Станислав Костов махнат? Да не би Присо да е по-добър или да е показал нещо повече от Костов? А и се съмнявам Костов да е взимал по-голяма заплата от Нджонго Присо. И така ЦСКА решават да задържат по-скъпият чужденец в отбора, отколкото българина с по-малка заплата. Недоумявам този избор. Също така чудя се защо бе взет Спрокел. С какво е по-добър от Грънчов или Крачунов. Точно в центъра на защитата ЦСКА бяха много добре комплектовани - Грънчов, Крачунов, Апостол Попов и Костадин Стоянов. Двама млади и двама по-опитни български защитници. Освен това Грънчов е юноша на ЦСКА и един от малкото юноши, които пробиха в първия отбор, да не кажа единственият. И като цяло момчето се справи доста добре в пролетния полусезон. Как виждах аз състава на ЦСКА за новия сезон: Макенджиев - Бандаловски, Попов, Крачунов, Дечев/К. Стоянов - Янчев, Галчев - Карачанаков, Янев, С. Костов - Мораес. Чудесен състав със само един чужденец. И тук има още нещо - чужденци от класата на Мораес, Дембеле, Шаешу, Зику "А" група има нужда. Те вдигат класата и помагат на отборите. Но Присо, Кристовао Рамос, Арс, Антонио Томас - освен големи заплати, друго голямо в тях няма. Да не говорим, че и в по-малките клубове има много чужденци, които въобще не заслужават да играят вместо български момчета. 

Стигнахме и до Левски. И ситуацията при тях е подобна. Привлечени бяха Станислав Ангелов, Базил де Карвальо (Локо Пд), Ажиеманг Опоку, Ромен Ели, Роман Прохазка, Марсиньо (Апоел Никозия), Жоао Силва (Евертън). Напуснаха Жозе Жуниор (върнат на Славия), Лъчезар Балтанов (Черноморец), Иван Цветков (Ботев Пловдив), Стефан Станчев (Ботев Пд), Тони Калво (Анортозис), Сержиньо Грийн, Дарко Тасевски (Апоел Кирят Шмона), Даниел Младенов, Божидар Митрев, Асен Георгиев (Ботев Враца). Равносметка - един привлечен българин, шестима чужденци. Какво толкова притежава Опоку повече от например Райков - аз недоумявам. И се съмнявам някой да е ходил да гледа Опоку в Катар. Взет е по визитка. А то и визитката му е направо "златна". Дори новият треньор Илиан Илиев си призна - "Привличането на много чужденци е нож с две остриета, но нямах друг избор и приех риска". Нямал друг избор? Тоест в България няма добри българи, които да искат да играят в Левски? Какво се получава - идват някакви мениджъри и агенти, предлагат си клиентите, българските отбори ги купуват и след това си патят. Какво стана с Тони Калво, който беше назован от Георги Иванов - Гонзо, като най-добрият играч, идвал някога в българското първенство. Никой не видя нищо магическо. До когато българските отбори ще правят тази грешка - да се взимат неизвестни чужденци, които взимат огромни заплати и накрая се провалят. Сега някой спомня ли си за "голямата звезда" Тони Калво? А някой ще си спомни ли след една-две години? Илиан Илиев приел риска с много чужденци. Разбира се, има риск и да вземеш само българи. Но поне е оправдан и дори и да се сгромолясаш никой няма да съди тези момчета. Очакванията към тези чужденци, разбира се, са много по-големи, както и заплатите са им много по-големи и неуспехът ще се преглътне доста по-трудно. А пък успех с български момчета ще е много по-голям, както и това, че тези момчета ще имат възможност да се развият, а някой от тях и да се докоснат до големия футбол в Европа. А при успех с чужденците - ще бъдат продадени и след една-две години никой няма да си спомня за тях. Тук има и нещо друго - защо всички български отбори нямат план за развитие? Защо искат сега резултати да има? Защо нямат търпение да обиграят един отбор, да се развият младите? То и това е главната причина, по която се взимат уж добрите чужденци - за да се стигне по-бързо до успех. Треньорите се сменят при първата загуба, купуват се играчи "на килограм", всяко лято се съставя нов отбор. Какъв е планът - да се купят някакви уж добри чужденци и да се стигне до успеха (тоест спечелване на титлата), пък след това ще му мислят лятото как ще сглобяват отбора. Като най-вероятно ще се продадат 5-6 футболисти и ще се вземат още толкова. Защото всеки иска да спечели титлата сега, този сезон, задължително, пък после каквото стане. И накрая нито този сезон, нито през следващия става нещо значимо (не говоря конкретно - и в Левски, и в ЦСКА се наблюдава тази тенденция). Няма ли да е много по-добре да се направи един план за развитие, да се налагат млади български момчета с няколко опитни чужденци около тях, пък може една или две години дори да бъдат жертвани и този отбор да се обиграва, дори с цената на неуспеха. Но след това успехът ще дойде и то няма да е временен. Затова Мъри Стоилов и Наско Сираков направиха това, което след тях много други не успяха. Защото те имаха план за развитие, градиха един отбор няколко години и успяха. Те имаха търпението. И помните колко много млади момчета играеха тогава в отбора. Сега план няма. Търпение няма. Качество няма. Но стремеж за успех - има, който е обречен. 

В другите отбори положението не е кой знае колко по-различно. При Черноморец нещата са съвсем неясни. Поради финансови проблеми в Литекс ще заложат на предимно млади български момчета - ето нещо добро от цялата криза, която обхвана миналогодишния шампион на България. Честно казано мисля, че доста отпихаса Литекс прекалено рано, но съм сигурен, че те пак ще бъдат фактор. Локо Пловдив се ориентираха и към българи и към чужденци. Другите отбори с малко изключения се ориентират повече към българи, но и при тях не липсват анонимни чужденци на проби. Ботев Пловдив купиха цял нов отбор футболисти (ако трябва да сме по-точни целия 12 нови), от които шестима чужденци. При другия новак Етър нещата са подобни, но засега при тях има много чужденци на проби и само двама официално закупени. 

И така като цяло чужденците преобладават в българския футбол - закупени, незакупени, идващи на проби, отиващи се, те все повече и повече "изяждат" хляба на нашите момчета. Ако искаме добър футбол, ако искаме да имаме новият "Бербатов" и успехи - трябва да се спре с тази инвазия на чужденци, които с нищо не са по-добри от българите. За съжаление не виждам в скоро време треньорите и управниците да осъзнаят тази фатална грешка. А годините си минават и минават и последното ни участие на голям турнир е през далечната 2004 година. От тогава пропуснахме 4 първенства (по две европейски и две световни) и няма голяма надежда, че през 2014 националният ни отбор ще пътува за Бразилия.